— Нищо конкретно. Просто още едно странно съвпадение. Тези лекарства може и да се окажат важни.
— Знаех си аз, в главата ти непременно ще се роди нещо такова. И затова не исках да ти кажа за лекарствата. Все пак няма ли да ми обясниш какво търсиш тук по това време. Искам да кажа, че не е редно, Сюзан. Това е всичко. — Белоус замълча и взе една от папките пред нея. — Всъщност какво, по дяволите, правиш?
— Най-сетне се добрах до болничните листове на коматозните пациенти. Не на всички, но засега и това е напредък.
— Господи, ти наистина си изумителна. Изгониха те от болницата, а на теб изобщо не ти пука, връщаш се и намираш начин да си ги доставиш. Не вярвам да са ги оставили на видно място, та всеки, който мине, да се порови в тях. Всъщност как попаднаха у теб?
Белоус я загледа в очакване, като отпиваше от кафето си.
Сюзан само се усмихна.
— Ами да! — плесна се Марк по челото. — Сестринската униформа!
— Подейства като магия. Трябва да призная, че идеята ти беше страхотна.
— Я по-полека. Нямам никакви претенции за авторство! Как точно го направи? Накара ония от охраната да отворят кабинета на Маклиъри или на кой беше там?
— Браво, Марк, поумняваш.
— Ти даваш ли си сметка, че това е вече наказуемо?
Сюзан кимна утвърдително и наведе очи към купчината листове, изпълнени с нейния ситен почерк.
Белоус проследи погледа й.
— Поне улесняват ли тази… тази твоя кампания?
— Страхувам се, че не особено. Или поне аз не успявам да се ориентирам. Хубаво щеше да е, ако разполагах с всички папки. Дотук хората са сравнително млади — от двайсет и пет до четирийсет и две години. А по отношение на пола, расата и социалния произход данните са най-разнородни. Не мога да открия нищо общо в прекараните заболявания. До момента на изпадане в кома жизнените показатели и развитие не сочат нищо тревожно. Различни са и лекуващите лекари. От подложените на операция само двама са имали един и същ анестезиолог. Упойките, както се очакваше, са различни. Има някои съвпадения при предоперативните назначения. Няколко случая са получили демерол и фенерган, но при останалите анестетиците са съвсем различни. В два случая е използван инновар. Но в това няма нищо необичайно. Още не съм проверила в операционните дневници, но повечето, ако не и всички хирургически случаи са от зала номер осем. Това наистина е малко странно, но пък зала осем е използвана най-често за по-кратките операции, а именно при тях най-често е наблюдавана кома с внезапно начало. Лабораторните изследвания, общо взето, са нормални. О, между другото, изглежда, на всички е правена пълна тъканна и кръвна характеристика. Такава ли е обичайната практика?
— При повечето операции се прави кръвен тест, особено ако се очаква голяма загуба на кръв. Тъканна характеристика рядко се прави, въпреки че от лабораторията понякога проверяват ново съоръжение или серуми. Виж как е записано на фиша от лабораторията.
Сюзан запрелиства обратно страниците на папката пред себе си, докато открие съответния протокол.
— Не е включено в разходите.
— Обяснението е налице. Лабораторията ги е правила за своя сметка. В това няма нищо необичайно.
— На всички пациенти от вътрешното отделение по една или друга причина е била включена система.
— Това важи за около деветдесет процента от постъпилите на лечение.
— Зная.
— Дотук нищо особено.
— Засега трябва да се съглася с теб. — Сюзан замълча, замислено прехапала долната си устна. — Марк, преди да се въведе ендотрахеалната тръба, анестезиологът парализира пациента със сукцинилхолин.
— Сукцинилхолин или кураре, но обикновено е сукцинил.
— И той не може да диша, нали?
— Точно така.
— Възможно ли е свръхдоза сукцинилхолин да стане причина за хипоксия? Щом дишането спре, до мозъка не стига кислород.
— Сюзан, в мига, в който подаде сукцинилхолина, анестезиологът следи пациента като ястреб, дори диша вместо него. Ако дозата сукцинилхолин е завишена, това просто означава, че той обдишва пациента по-дълго време, за да може организмът да преработи опиата. Парализиращият ефект е напълно обратим. Освен това, ако нещо такова се върши злонамерено, би трябвало всички анестезиолози в болницата да бъдат замесени, а това едва ли е възможно. А може би още по-важно е, че в същото време и хирургът наблюдава цвета на кръвта и разбира дали пациентът получава необходимия кислород, следователно абсолютно невъзможно е физиологичният статус на болния да се промени, без единият или двамата да забележат. Когато в кръвта има кислород, тя е яркочервена. Спадне ли нивото му, кръвта добива тъмен синкаво-кафеникав цвят. Анестезиологът междувременно обдишва пациента, следи пулса и кръвното налягане и наблюдава сърдечния монитор. Сюзан, градиш хипотези за някаква непочтена игра, а не знаеш защо, кой и как. Не си сигурна дори дали има жертва.