Сюзан отвори металния шкаф до стената. Изолиращите боти — предназначени да предпазват от статичното електричество, така опасно на места, където тече леснозапалим газ — се намираха в голям кашон на долния рафт. Сюзан бързо нахлузи един чифт и напъха черните ленти в обувките си, така както Карпен й бе показал при първото им посещение в операционното. Когато за втори път отвори летящите врати, сестрата дори не вдигна поглед.
Операционните зали в Мемориалната бяха разположени под формата на буквата „U“, като складът за бельо, предоперационната и помещенията за анестезиолозите се намираха в средата. В залите се влизаше през завоя на „U“-то, а в стаята за следоперативно събуждане — от лявото му рамо, разположено до асансьорите. Сюзан откри операционна 8 от външната страна на дясното крило на „U“-то.
В зала 20 продължаваха да оперират, но Сюзан пое в обратна посока, към 8, и се оказа съвсем сама в безлюдния коридор. Спря пред вратата и погледна през стъклото. Вътре всичко беше както в 18, където така злополучно беше припаднал Найлс. Стените бяха облицовани с плочки, а подът — покрит с пъстър линолеум. Въпреки тъмнината Сюзан различи огромния метален барабан на операционната лампа и масата непосредствено под него. Отвори вратата и запали светлините.
Разсеяно огледа залата, спирайки се неволно върху по-големите предмети. Сетне заразглежда внимателно подробностите. Откри системата от накрайници за централно подаване на газове. Фитингът за кислород беше зелен, а за райски газ — син и с друга форма, за да не стане грешка. Имаше и трети, издаден напред фитинг, безцветен и без надпис. Сюзан предположи, че той е на захранването със сгъстен въздух. Върху друг по-голям и вдлъбнат имаше надпис „Вакуум“, а над него — регулиращо устройство с голям циферблат.
В дъното на залата се намираха няколко метални шкафа с различни материали. До тях бе и бюрото за помощната сестра. Широк рентгенов екран заемаше дясната стена. Отсреща, точно до вратата, бе закачен голям стенен часовник, каквито се срещаха навсякъде в сградата. Дългата червена стрелка на секундомера се плъзгаше плавно и ритмично. Към стаята за стерилизатори и всякакви други принадлежности, обща за осма и десета зала, се минаваше през междинна врата.
Сюзан прекара почти час в разглеждане и сравняване на тези две зали. Не откри нищо неестествено, което да буди поне леко любопитство. Зала 8 приличаше на хилядите други операционни. 10 също.
Тя се върна безпрепятствено до сестринския офис и се преоблече. Хвърли операционния екип в един кош и тръгна към вратата. Изведнъж се спря и погледна нагоре. Големи изолационни плочи образуваха висящия таван.
Подпряла се върху кошчето за отпадъци, Сюзан стъпи върху мивката, а оттам — върху шкафчетата. До тавана оставаше около метър. Стъпила на колене, тя се опита да повдигне първата плоча, но не успя, попречиха й тръбите отгоре. Опита със следващата, но положението беше същото. Третата обаче поддаде лесно и Сюзан я плъзна встрани. После се изправи и се пъхна в открилото се пространство. За нейна изненада от нивото на акустичния таван до бетонната плоча имаше близо метър и половина. Множество тръби изпълваха това пространство. По едни от тях пристигаха жизнено необходими за функционирането на болницата продукти, а други отвеждаха отпадъците. Светлина горе почти не достигаше. Тук-там тънки лъчи се процеждаха между плочите.
Направени от пресован картон, те висяха на тънки метални ленти, закрепени на бетонната плоча. Нищо в тази крехка конструкция не беше достатъчно устойчиво, за да издържи каквато и да било тежест. За да се придвижва в таванското пространство, Сюзан трябваше да се опира върху тръбите, които, както откри, бяха или леденостудени, или много горещи. След като се изтегли нагоре, тя върна плочата, която хлътна на мястото си и изолира прекия източник на светлина.
Сюзан почака, докато очите й свикнат с полумрака. Постепенно предметите придобиха по-ясни очертания и тя можеше да се придвижва напред по тръбите. Забеляза някакви колони, които минаваха през таванското пространство и влизаха в бетона. Предположи, че те бележат стената на коридора.
Напредваше бавно. Придвижването по тръбите беше трудно, налагаше се често да търси опора в някоя колона. Не искаше да вдига шум, особено когато според нея се намираше над бюрото на регистраторката. В пространството над самите операционни вървенето определено стана по-лесно — таванът над тях и стаята за събуждане беше устойчив, с тънко бетонно покритие. Сюзан можеше да се движи свободно, макар и силно приведена, като внимаваше да не стъпва върху тръбите.