Попадна на бетонна стена, която според нея беше за асансьорните шахти. После разбра, че таванът над коридора на операционното е чувствително по-нисък. Проследи го с поглед и видя мястото, където тръби и тръбопроводи се срещаха в сложна плетеница и изчезваха като във водовъртеж. Тя предположи, че там се намира централната шахта, в която всички видове тръби преминаваха отвесно през сградата.
Повече от всичко Сюзан искаше да намери осма зала. Но това съвсем не беше лесно. По нищо не можеше да се разбере къде свършва едната зала и къде почва другата. Струваше й се, че разклоненията на тръбите са пръснати и се гмурват през бетона в операционните зали без всякаква система. Таванът над коридора й подсказа едно възможно решение. Започна да повдига краищата на плочите, за да се ориентира и да определи къде са зали 8 и 10. Убеди се, че броят и разположението на тръбите, които влизаха и излизаха от двете зали, е еднакъв.
Цветовата маркировка на захранването с различни газове съответстваше на накрайниците долу, в операционните. Над осма зала Сюзан откри тръбата за кислород по мазките зелена боя. Проследи пътя й навън. Тя продължаваше до ръба на коридора, където се пречупваше под прав ъгъл и вървеше успоредно на него, заедно с подобни кислородни тръби, които идваха от други операционни зали. Колкото повече зали отминаваше Сюзан, толкова повече тръби се присъединяваха към тази, която проследяваше. За да бъде сигурна, че не я е загубила, Сюзан прокарваше пръста си по нея и така стигна чак до централната шахта. И тогава пръстът й се удари в нещо. За да го различи в сумрака, тя се наведе още по-ниско. Това бе фитинг от неръждаема стомана. Точно над ръба на шахтата, по който тръбите се изкачваха от долните етажи, имаше Т-образен клапан за високо налягане, монтиран върху тръбата с кислородното захранване на зала 8.
Сюзан не откъсваше очи от клапана. Погледна съседните тръби. Никъде не видя подобни клапани. Заопипва го с ръка. Явно оттук кислородът можеше да бъде спрян. И в същото време възможно бе друг газ да се подаде на това място в тръбата.
Като се стараеше да минава предимно по устойчивите тавани на операционните зали, Сюзан се върна обратно до мястото над бюрото на регистраторката. Оттам започна трудното прекосяване на голямото пространство с висящ таван. Щеше й се да бе пускала трохи в гората от тръби. Налагаше й се да разузнава къде се намира. Повдигна ъгъла на една плоча, но се оказа, че е над коридора. Повдигна друга, но разбра, че е над лекарския офис. Третата беше над съблекалнята на сестрите, но твърде далеч от шкафчетата, на които трябваше да стъпи. Четвъртата отлично отговаряше на нуждите й и Сюзан слезе сравнително лесно.
Четвъртък, 26 февруари, 1:00 ч.
Като всеки многолюден град Бостън никога не потъваше напълно в сън. Но за разлика от други градове шумовете в него почти не стихваха. Облегната назад в таксито, което се носеше по Стороу Драйв, Сюзан забеляза само две-три коли, които профучаха в обратна посока. Беше капнала и жадуваше за сън. Денят наистина бе тежък.
Раните по лицето й болезнено туптяха. Тя леко докосна бузата си, да провери дали отокът не е спаднал. Загледа се навън към Еспланадата и замръзналата река Чарлс. Тук-там светлините на Кеймбридж негостоприемно проблясваха. Таксито зави рязко в Парк Драйв, Сюзан залитна и се подпря с ръка, за да не падне.
Опита се да прецени какво е постигнала. Изводът не беше особено окуражаващ. Разполагаше с около трийсет и шест часа относителна свобода на действие, през които трябваше да ускори разследването, но очевидно нямаше да успее да ги оползотвори. Неохотно си призна, че е изчерпала идеите си и не знае какво да прави по-нататък. През деня не можеше да се движи из Мемориалната болница, където всички — Нелсън, Харис, Маклиъри и Орън — бяха против нея. Съмняваше се, че сестринската униформа ще й помогне при евентуална среща с някого от тях.
Все пак нужни й бяха допълнителни данни от компютъра, а и останалите папки с болнични листове. Имаше ли някакъв начин да ги получи? Дали Белоус би й помогнал? Съмняваше се. Сега знаеше, че той наистина се бои за мястото си в болницата. Безгръбначно същество, помисли си тя.
Ами Уолтърс? Каква връзка има неговото самоубийство с намерените лекарства?
Сюзан плати на шофьора и излезе от таксито. Реши, че на сутринта ще се опита да разбере нещо повече за Уолтърс. Сигурно бе замесен. Но по какъв начин?
Тя сложи ръка върху топката на входната врата в очакване да чуе познатото бръмчене. Но портиера го нямаше. Странно, винаги когато бе нужен, той изчезваше. Сюзан изруга и затърси ключовете в джоба на палтото си.