При спомена за желязната хватка на Д’Амброзио Сюзан отчаяно хукна нагоре по стълбището. Мъчеше се да си представи разположението на залите в сградата по анатомия. На първия етаж се намираха две големи амфитеатрални аудитории и няколко кабинета. На втория бе залата по анатомия с няколко лаборатории. На третия и четвъртия имаше само кабинети.
Тя отвори вратата на първия етаж. Тук цареше пълен мрак и само през малкото прозорци се процеждаше светлина от уличните лампи. Коридорът следваше в кръг амфитеатралното очертание на една от залите.
Сюзан се втурна към най-близката широка и ниска врата, през която по време на лекции вкарваха количките с пациенти за демонстрация. Още не бе затворила, когато чу стъпките да се приближават по коридора. Продължи напред към редиците с банки, издигнати стръмно една над друга, като последните се губеха в тъмнината.
Не смееше да погледне назад. Стъпките отминаха и затихнаха. После съвсем спряха. Тя все по-трудно различаваше партера на амфитеатъра зад нея. Стигна до последния ред и тръгна успоредно с него. Стъпките отново зачаткаха по мрамора отвън. Оставаха й няколко мига за размисъл. Паднеше ли в ръцете му, с нея бе свършено; трябваше на всяка цена да го заблуди или да се скрие, докато той се откаже и си тръгне. Тунелът към административната сграда бе още една възможност, ала често вечер на връщане от библиотеката, когато се бе опитвала да мине напряко, тя бе намирала междинния изход заключен.
Вратата на залата хлопна и Сюзан замръзна. Смътно различи силуета на преследвача. Страхуваше се, че бялата сестринска униформа ще я издаде. Бавно приклекна, но облегалките на столовете от предната редица едва я прикриваха. Мъжът спря. Сюзан предположи, че оглежда залата, и тихичко легна на пода. Между облегалките на два стола видя как той се качи на подиума. Изглежда, търсеше нещо. Естествено! Ключовете за осветлението. Сюзан усети, че отново я обзема паника. На пет-шест метра от нея бе изходът към коридора за втория етаж. Дано само не беше заключено. Иначе оставаше вратата на отсрещната страна на амфитеатъра. В това време Д’Амброзио щеше да я настигне. Ако вратата беше заключена, с нея бе свършено.
Чу се щракване и светлината заля подиума. Ясно се открои отблъскващо сипаничаво лице, по което играеха странни сенки; очните кухини приличаха на зловещи дупки, прогорени в чудовищна маска. Ръцете шареха по стената. Последва ново щракване и ярък сноп светлина заля партера. Сега Сюзан вече виждаше Д’Амброзио ясно.
В миг запълзя към вратата. Щракна трети електрически ключ и редица лампи освети черната дъска. Д’Амброзио забеляза таблото на централното осветление отляво. Когато тръгна към него, Сюзан стана и се спусна към вратата. Сложи ръка върху топката едновременно със светването на лампите в залата. Заключена!
Момичето се втренчи надолу. По деформираните от белези устни на мъжа заигра злорада усмивка. Той се втурна по стълбите, като прескачаше по две-три наведнъж.
Сюзан отчаяно заблъска вратата. Изведнъж забеляза, че резето отвътре е пуснато. Дръпна го и отвори. Хвърли се напред и затръшна вратата след себе си. Чуваше тежкото дишане на мъжа, наближил последния ред.
Съвсем наблизо на стената тя видя пожарогасител с въглероден двуокис. Дръпна го и го разклати. Металният звук от обувките приближаваше. Тя се извърна в мига, в който вратата се отвори, и натисна бутона на пожарогасителя. Внезапно освободеният газ отекна като гръм в тишината на празната сграда. Струя сух лед покри лицето на Д’Амброзио. Той политна назад и се удари в последния ред столове. Едрото му тяло се олюля и се строполи върху облегалките. Една от тях се заби в ребрата му. Протегнал ръце, той се опитваше да се задържи, но все не успяваше. Просна се зашеметен между четвърти и пети ред.
Сюзан така се изненада, че пристъпи в залата и проследи с очи падането на Д’Амброзио. Постоя така за миг с надеждата, че той е загубил съзнание. Ала мъжът сви крака и се изправи на колене. Вдигна лице към нея и въпреки силната болка успя да се ухили.
— Обичам ги… когато се съпротивляват — процеди през зъби.
Сюзан вдигна пожарогасителя и го запрати с всичка сила към коленичилата фигура. Д’Амброзио понечи да се дръпне, но тежката метална бутилка го удари в лявото рамо и го събори отново. Тялото му се блъсна в столовете, пожарогасителят отскочи още четири-пет реда по-надолу и спря.
Сюзан тръшна вратата зад себе си и спря задъхана. Господи, какъв човек беше този? Трябваше да измисли начин да го задържи. Беше извадила невероятен късмет, като го нарани, но очевидно той не беше извън играта. Последната й надежда бе голямата камера за дълбоко замразяване в залата по анатомия.