Стъписан от гледката, мъжът трескаво шареше с очи. Неохотно прекрачи прага, посрещнат от студа.
— Знам, че си вътре, мръснице! Я излез да си поговорим пак. — Гласът му прозвуча глухо. Затвореното пространство и вкочанените трупове го изнервяха. Не си спомняше някога да се бе чувствал така несигурен.
Надникна в първия проход между труповете. Направи предпазливо две крачки вдясно и огледа следващия. В дъното видя голата електрическа крушка. Изви глава назад към вратата и направи още няколко крачки, за да огледа и последния проход.
Вкопчила се в релсата, Сюзан чувстваше как ръцете й отмаляват. Ориентира се къде е нейният преследвач едва когато той повторно извика:
— Хайде, кукло! Не ме карай да претърсвам.
Беше сигурна, че Д’Амброзио е някъде в началото на последния ред. Сега или никога! Опряла гръб във вкочанения гръден кош на последния труп в редицата — близо стокилограмов негър — Сюзан бе закрепила свитите си крака върху раменете на стара жена и сега с всички сили ги изпъна.
Отначало целият ред висящи тела почти незабележимо се придвижи напред. Преодоляла първоначалната тежест, тя се оттласна повторно и подобно плочки от домино цялата редица вкочанени тела политна напред.
Д’Амброзио долови зараждащия се шум от това движение. За миг застина, като се опитваше да го определи. С котешка бързина отскочи и се втурна към вратата, но закъсня с част от секундата. Едва когато стигна третия ред, видя връхлитащата маса. Инстинктивно вдигна пистолета и стреля. Ала неговият нападател отдавна бе мъртъв.
Срещу него с удивителна скорост се носеше призрачно бяло тяло, с устни, застинали в зловеща усмивка. Деветдесет килограма замръзнала човешка маса се стовариха отгоре му и го притиснаха в стената на камерата. Останалите трупове налетяха един след друг върху първия. Някои изпаднаха от куките и безразборната маса замръзнали крайници го покри.
Сюзан пусна релсата и скочи на пода. След това хукна към отворената врата. Д’Амброзио се опитваше да разбута телата. Пречеше му силната болка, а и нямаше добра опора. Зловонната миризма на формалина го задушаваше. В мига, в който Сюзан профуча край него, той се помъчи да я сграбчи или поне да измъкне пистолета си, но кокалестата ръка на един труп го беше заклещила.
— Мамицата ти! — извика той и напъна всички сили, за да се освободи от притискащата го тежест.
Но Сюзан вече бе навън.
Д’Амброзио успя да се изправи. Разбута нападалите тела и се хвърли към изхода. От външната страна Сюзан вече буташе с всички сили и набралата инерция врата се затвори. Резето щракна. С треперещи ръце Сюзан се мъчеше да напъха клина. Отвътре Д’Амброзио се бореше с ключалката. Момичето го бе изпреварило с частица от секундата. Ето че клинът залости вратата.
Сюзан отстъпи назад. Сърцето й щеше да изхвръкне. Чу приглушен вик, след него и тъп удар. Д’Амброзио стреляше във вратата. Но тя беше тридесет сантиметра дебела. Последваха още няколко безрезултатни изстрела.
Сюзан се обърна и побягна. Най-накрая осъзна истинската опасност, надвиснала над нея. Трепереше неудържимо и преглъщаше сълзите си. Трябваше да потърси помощ, истинска помощ.
Четвъртък, 26 февруари, 2:11 ч.
Бийкън Хил отдавна спеше. Когато таксито зави от Чарлс стрийт по Маунт Върнън и навлезе в жилищния район, не се виждаха хора и коли, нито дори кучета. Малко прозорци светеха; само уличните лампи подсказваха, че районът не е безлюден и в него живеят хора. Сюзан плати на шофьора и се огледа дали някой не я е проследил.
След като успя да затвори Д’Амброзио в хладилната камера, тя беше така изплашена, че реши да не се връща в стаята си. Нямаше представа дали той действа сам или със съучастници, а и не беше склонна да проверява. На излизане от сградата по анатомия, покрай административната сграда бе стигнала до Хънтингтън Авеню. Поради късния час минаха петнайсет минути, докато намери такси.
Белоус. Единствено него можеше да потърси в два часа сутринта, а и само той би разбрал сегашното й състояние. Боеше се, че може би я следят, и не искаше да го въвлича в опасност. Ето защо реши, преди да му позвъни, да изчака пет минути във фоайето на сградата, за да е сигурна, че никой не я е проследил.