Выбрать главу

Фоайето не беше отоплено и Сюзан заподскача на място, за да се стопли. Полека-лека възвръщаше способността си да разсъждава. Опитваше се да проумее защо Д’Амброзио се бе появил отново, и то тъй скоро. Почти сигурна бе, че никой не я е проследил до Мемориалната болница, когато се върна да вземе папките и да огледа операционните зали. Никой не знаеше, че там е отишла.

За миг тя спря и огледа Маунт Върнън стрийт през стъклената врата. Белоус! Нали я завари в лекарския офис! Той единствен знаеше, че не се е отказала от плана си. Нали видя и болничните папки. Сюзан заподскача отново, като проклинаше своята мнителност. После пак спря. Спомни си, че Белоус бе замесен в историята с лекарствата, намерени в офиса, пък и той откри Уолтърс след самоубийството.

Сюзан извърна глава към стълбището, застлано с червена пътека. Възможно ли бе да е замесен? Тази мисъл все по-натрапчиво проникваше в преумореното й съзнание. Всеки й се струваше подозрителен. Тя разтърси глава и се засмя; даваше си сметка, че е длъжна да възпре налудничавите хрумвания, но тревогата си оставаше.

Часовникът й показваше 2:17 часа. Колко ли ще се изненада Белоус от неочакваното посещение? А може би предполага, че тя е на съвсем друго място… може би му е известна всяка стъпка на Д’Амброзио? Сюзан реши, че няма какво повече да задълбава, и без да се колебае, натисна звънеца. Наложи се да го натисне повторно и продължително, преди Белоус да реагира.

Бе стигнала втората площадка, когато го зърна по халат.

— Трябваше да се досетя, че си ти, Сюзан, часът минава два.

— Попита ме дали искам да пийна нещо. И аз размислих. Искам.

— Но това беше в единайсет! — Белоус се шмугна навътре, като остави вратата открехната.

Сюзан го последва, затвори вратата, превъртя ключа и пусна двете резета. Намери Белоус в леглото, завит чак до брадичката и със затворени очи.

— Ама че гостоприемство! — рече тя и седна до него.

Господи, наистина се радваше, че го вижда. Изпита желание да се хвърли към него, да усети прегръдката на ръцете му. Ще му разкаже за Д’Амброзио, за камерата. Дощя й се дори да изпищи или да заплаче. Но нищо такова не се случи. Само седеше и го гледаше нерешително.

Мъжът пред нея не се помръдваше, поне в началото. Сетне отвори едното си око, после — другото. И се изправи.

— По дяволите, не мога да спя, като седиш тук!

— Ами питието, което ми обеща? Тъкмо от това имам нужда. — Сюзан полагаше усилия да бъде спокойна и разсъдлива, колкото и да й беше трудно. Пулсът й все още беше над сто и петдесет удара в минута.

— Ти наистина ме смайваш! — Белоус я изгледа, после стана и облече халата си. — Окей, какво ще пиеш?

— Бърбън, ако имаш. Бърбън и сода, но не прекалявай със содата. — И последва Белоус в кухнята. С нетърпение очакваше парливата течност. Ръцете й все още видимо трепереха. — Не се сърди, Марк. Трябваше да дойда. Отново ме нападнаха. — Гласът й издаваше напрежението. Очакваше да види реакцията му.

Той застина с ваничката лед в ръка.

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно сериозно.

— И същият човек?

— Същият.

Белоус се зае отново с леда, като се мъчеше да измъкне кубчетата с вилица. Най-накрая успя. Сюзан бе доловила известно учудване, но не и изненада, нито особена загриженост. Стана й неловко и се опита да промени тактиката.

— Открих още нещо, в операционното. Доста интересно при това.

Отново не забеляза видима реакция. Белоус напълни чашите, после отвори бутилка сода и я наля върху леда.

— Добре, вярвам ти. Ще ми кажеш ли какво си открила? — Подаде й питието и тя отпи голяма глътка.

— Проследих захранването с кислород на осма операционна в таванското пространство. Преди завоя надолу към шахтата върху тръбата има клапан.

Белоус отпи и махна с ръка да се върнат във всекидневната. Часовникът над камината удари два и половина.

— Всички тръби за газове имат клапани — каза Марк накрая.

— Но останалите нямаха.

— Искаш да кажеш клапан, който би дал възможност да се въведе друг газ?

— Така мисля. Не разбирам много от тези неща.

— Проследи ли тръбите към другите зали?

— Единствено над осма зала има клапан на тръбата при главната шахта.

— Самото наличие на клапан не ме изненадва. Може би всички имат, но на друго място. Не бих прибързвал с изводите след тази единствена находка, поне докато не проверя другите тръби.