— Твърде много съвпадения, Марк. Всички тези случаи очевидно са от осма зала, а тя има тръба за подаване на кислород с клапан, поставен на много странно място и добре прикрит.
— Виж какво, Сюзан. Забравяш, че около двайсет и пет процента от твоите предполагаеми жертви не са и доближавали операционното отделение, още по-малко осма зала. Дори да имаш право, действията ти започват да стават застрашителни. А както съм изтощен, дори ме потискат. Не може ли да изберем някоя по-безобидна тема, като общественото здравеопазване например?
— Сигурна съм, Марк — побърза да го увери Сюзан, усетила раздразнението в гласа му.
— Може и да имаш право, но аз още не съм убеден.
— Виж какво, мъжът, който ме нападна днес следобед, само ме заплаши, но през нощта се върна, и то не за да разговаряме. Искаше да ме убие. Всъщност опита се да го направи — та той стреля по мен!
Белоус разтърка очи, а после и слепоочията си.
— Сюзан, дори не зная какво да мисля за това, още по-малко пък мога да кажа нещо умно. Защо не отидеш в полицията, щом си толкова сигурна?
Сюзан не чу последната му забележка. Умът й трескаво градеше нови хипотези.
— Причината трябва да е недостиг на кислород — заговори тя. И продължи разсъжденията си на глас: — Ако дозата сукцинилхолин или кураре е била завишена колкото да изпаднат за кратко в хипоксия… това може да е предизвикало спиране на дишането. Чуй какво научих за пациента, когото аутопсираха… — Сюзан извади бележника си. Белоус повторно си наля. — Ето го, Крофърд. Страдал е от силно изразена глаукома на едното око, бил е на фосфолинов йодид, препарат, който инхибира холинестеразата. Ето защо способността на организма да разгражда сукцинилхолина е била намалена и една сублетална доза би могла при него да се окаже летална.
— Вече ти казах, че сукцинилхолинът не би свършил работа в операционната, в присъствието и на хирург, и на анестезиолог. Освен това той не може да се дава в газово състояние, поне аз не съм чувал за такова нещо. Дори да е възможно, във всички случаи обдишването на пациента продължава, докато сукцинилхолинът се разгради; не би могло да се стигне до хипоксия.
Сюзан бавно отпи от чашата си.
— Според теб хипоксията в операционната трябва да се получи, без да се променя цветът на кръвта, за да не възникне подозрение у хирурга. Как може да стане това?… По някакъв начин трябва да се блокира притокът на кислород към мозъка… Може би на клетъчно ниво… или се блокира поемането на кислорода от мозъчните клетки. Струва ми се, че има някакво вещество, което блокира усвояването на кислорода, но не ми идва наум кое е то. Ако клапанът на тръбата, подаваща кислород, има някакво значение, то сигурно през него се въвежда някакъв наркотик под формата на газ. Но има и друг начин. Може да се използва вещество, което блокира поемането на кислород от хемоглобина, но не променя цвета… Марк, открих го! — Сюзан се изпъна като струна, с широко отворени очи. Устните й се разтеглиха в усмивка.
— Разбира се, Сюзан, разбира се — насърчи я саркастично Марк.
— Въглероден окис! Внимателно въведен посредством „Т“-образния клапан въглероден окис, титриран да причини точно определена степен на хипоксия. Цветът на кръвта би се запазил. Всъщност би станал още по-ярко червен, като на череша. Даже много малко количество би причинило изместване на кислорода от хемоглобина. Мозъкът изпада в кислороден глад и настъпва кома. В операционната всичко изглежда съвсем нормално. А мозъкът на пациента умира. От причинителя няма и следа.
Последва мълчание и двамата се спогледаха. Сюзан в очакване, Белоус — с отегчение.
— Искаш да кажа нещо, тъй ли? Окей, това е възможно. Абсурдно, но възможно. Мисълта ми е, че теоретично е възможно злополучните случаи в операционната зала да се дължат на въглероден окис. Идеята е страхотна, може би дори гениална, но във всеки случай разполагаш единствено с възможна хипотеза. Бедата е в това, че една четвърт от жертвите на кома не са и приближавали до операционната.
— При тях обяснението е лесно. Отдавна си ги изясних. Тежки бяха хирургическите случаи. При поставяне на диагноза медиците са приучени да търсят отделни причинители и тъкмо това ме е обърквало досега. В случая не става дума за болест. Пациентите от вътрешното отделение са получили сублетална доза сукцинилхолин. Нещо подобно се е случило в една болница за ветерани в Средния запад, а дори и в Ню Джърси.
— Сюзан, можеш да фантазираш колкото си щеш — каза Белоус с нотка на безсилен гняв. — Според теб зад всичко това се крие някакъв страхотен престъпен замисъл, чиято единствена цел е да причинява кома. Чуй сега какво ще ти кажа: не си положила грам усилие да дадеш отговор на най-важния въпрос — защо? Защо, Сюзан? Защо? Блъскаш си мозъка по двайсет и пет часа в денонощие, рискуваш кариерата си, бих добавил и моята също, за да стигнеш накрая до едно приемливо, макар и фантастично обяснение на поредица от несвързани помежду си нещастни случаи. В същото време ти е удобно да забравиш въпроса „защо“. За бога, Сюзан, би трябвало да има мотив, иначе звучи абсурдно. Съжалявам, но е така. Пък и трябва да поспя. Някои от нас работят, знаеш… А и не разполагаш с нито едно надеждно доказателство. Клапан на тръбата, която подава кислород! Господи, Сюзан, звучи неубедително. Крайно време е да се вразумиш. Не мога повече да слушам за това. Наистина. Да спрем дотук. Аз съм специализант хирург, а не хоноруван Шерлок Холмс.