Сюзан седна в леглото и огледа стаята. Това беше сън, повтарящ се сън, който не бе я спохождал от години. Събуждането й донесе облекчение и тя се отпусна назад, като придърпа завивките. Клаксонът, който я бе събудил, изсвири за трети път. Последваха приглушени викове и скоро настъпи тишина.
Стаята, в която се намираше, издаваше типична американска безвкусица. Две големи легла с избледнели покривки на цветя; груб килим в някакъв нюанс на светлозелено на близката стена — тапети с повтарящ се цветен мотив в зелено, а на далечната — в бледожълто. Над леглото имаше картина — евтина репродукция на селска идилия с няколко патици и овце. Мебелите също бяха евтини, но налице беше задължителната за пребиваване в мотел утеха — внушителен цветен телевизор със седемдесет и два сантиметров екран. Естетиката едва ли имаше думата в бостънския мотел.
Мястото поне предлагаше безопасност. След като напусна апартамента на Белоус в малките часове на нощта, единственото й желание беше да се приюти където и да е, само да поспи спокойно. От Кеймбридж стрийт много пъти бе зървала яркия надпис на мотела, толкова ужасен, че едва ли можеше да привлече изморените. Въпреки това стаята й бе осигурила убежището, от което се нуждаеше. Регистрира се като Лори Симпсън и изчака във фоайето цели петнайсет минути, преди да се качи. Мъжът на рецепцията я изгледа особено и тя му даде още пет долара, като поръча да й се обади, ако някой попита за нея. Спомена, че си има неприятности заради ревнивия си любовник. Администраторът й намигна, благодарен както за петте долара, така и за доверието, което му оказваше. Сюзан разбра, че е приел думите й безрезервно; бе й повярвал от чисто мъжка суета.
Независимо от предпазните мерки премести бюрото пред вратата и едва тогава си позволи да се отпусне. Не беше спала дълбоко, както показваше последният й сън, но се чувстваше сравнително отпочинала.
Спомни си силните думи, разменени с Белоус предната нощ, и се поколеба дали да му се обади. Съжаляваше за казаното, чувстваше, че е било напълно излишно. Сети се и за налудничавите си подозрения и се смути. Въпреки всичко при нейното свръхвъзбудено състояние реакциите й бяха обясними. Изненадана бе, че Белоус не прояви повече толерантност. Но естествено, той искаше да стане хирург и тя трябваше да разбере, че поради професионалните му амбиции му беше трудно, ако не и невъзможно да се отърси от предубеждението. Все пак тя съжаляваше за скарването ако не за друго, то поне заради факта, че Белоус успешно бе изиграл ролята на съдник на идеите й. В края на краищата тя наистина нямаше представа за мотивите, а ако бе замесена някаква голяма организация, то би трябвало да има и мотиви.
Може би коматозните пациенти бяха жертви на някаква бандитска вендета? Сюзан веднага отхвърли тази идея, като си спомни за Бърман и дори Нанси Грийнли. Не, не беше възможно. Ами ако е имало изнудване? Семействата не са платили и ето на! Но и това изглеждаше малко вероятно. Би било трудно начинът на действие да се запази в тайна. По-лесно би било убийствата да се извършат извън болницата. Сигурно имаше конкретна причина всичко това да става в болницата. Сигурно при всеки случай са действали по определена схема, но какво бе общото между жертвите?
Докато размишляваше, Сюзан премести телефона на леглото, набра номера на Медицинския институт и поиска да я свържат с кабинета на декана.
— Секретарката на доктор Чапман ли е? Обажда се Сюзан Уилър… точно така, скандално известната Сюзан Уилър. Вижте, бих желала да предадете нещо на доктор Чапман. Не е нужно да го безпокоите. Днес трябваше да започна обучението си по хирургия във Ветеранската, но прекарах ужасна нощ и имам силни болки в корема, които не затихват. До утре сигурно ще се оправя, но ако се наложи да остана на легло, ще се обадя повторно. Молбата ми е да уведомите доктор Чапман, както и катедрата по хирургия във Ветеранската болница. Мога ли да разчитам на вас? Благодаря.