Сюзан затвори телефона. Часът беше десет без петнайсет. Отново вдигна слушалката и набра Мемориалната болница. Поиска връзка с кабинета на д-р Старк.
— Обажда се Сюзан Уилър. Бих желала да говоря с доктор Старк.
— Да, мис Уилър. Доктор Старк очакваше да позвъните в девет. Тревожи се за вас. Ей сега ще ви свържа.
Сюзан чакаше и въртеше телефонния кабел между палеца и показалеца си.
— Сюзан? — Гласът на д-р Старк прозвуча загрижено. — Радвам се да ви чуя. След онова, което ми разказахте за премеждието си вчера следобед, се обезпокоих, като не се обадихте. Добре ли сте?
Сюзан се поколеба дали да се придържа към версията, предназначена за Чапман. Ами ако случайно двамата се срещнат? Реши, че е най-добре да бъде последователна.
— Имам болки в корема и затова съм още в леглото. Иначе се чувствам отлично.
— Почивката ще ви се отрази добре. Що се отнася до вашите молби — имам и лоши, и добри новини. С кои да започна?
— Избирам лошите.
— Относно връщането ви тук, в Мемориалната, говорих с Орън, после с Харис и накрая с Нелсън, но за жалост те са непреклонни. Естествено, не те ръководят отдела по хирургия, но ние тук зависим един от друг и, да си призная, не настоявах прекалено много. Ако бяха изразили колебание, щях да съм по-настоятелен, но — уви! Вие наистина сте разбунили духовете, млада госпожице!
— Разбирам… — Сюзан не беше изненадана.
— Освен това, ако се върнете тук, ще ви бъде трудно да се преборите със създаденото мнение за вас. То ще ви пречи на всяка крачка. Най-добре ще е да оставим нещата да утихнат.
— Предполагам…
— Програмата във Ветеранската болница е всеобщо утвърдена, пък и там бихте правили повече операции, отколкото при нас.
— Може и така да е, но в сравнение с Мемориалната преподаването е далеч по-посредствено.
— С другата ви молба, за института „Джеферсън“, повече ми провървя. Успях да говоря с директора и намекнах за специалните ви интереси в областта на интензивното лечение и за това, че имате огромно желание да посетите неговата болница. Той любезно се съгласи да ви приемат, но извън натоварените часове, някъде след пет. Все пак постави условия. Трябва да отидете сама, друг освен вас няма да бъде допуснат.
— Разбира се.
— Отидох твърде далеч, струва ми се, излязох извън границите на моите права, тъй да се каже, затова бих предпочел да не споменавате за посещението си пред никого. Не забравяйте, че трябваше да положа немалко усилия, за да издействам поканата ви. Казвам това не защото искам да се чувствате задължена или нещо от тоя род, но донякъде като компенсация, че не успях да ви върна отново тук, в Мемориалната. Директорът на института беше категоричен, че няма да допусне друг освен вас. Позволяват групови посещения само когато имат време да ги наблюдават. Мястото е доста специално, както сама ще се уверите. Би било неудобно да си вземете придружител. Така че трябва да отидете сама. Предполагам, разбирате това.
— Естествено.
— Добре тогава, после ще искам да чуя мнението ви. Аз самият още не съм бил там.
— Много ви благодаря, доктор Старк. О, има и още нещо… — Сюзан се замисли дали да каже на Старк за втората среща с Д’Амброзио. Отказа се, защото завеждащият хирургия предния ден я бе съветвал да отиде в полицията, а сега направо би настоял. Поне за момента Сюзан не желаеше полицията да се намесва. Ако зад цялата тази работа стоеше някоя голяма организация, беше наивно да мисли, че те не са предвидили подобна възможност. — Не зная дали това е важно — продължи тя, — но открих клапан върху тръбата, която подава кислород за осма операционна зала. Близо до главната шахта.
— Близо до какво?
— Главната шахта, където минават всички тръби.
— Сюзан, вие сте направо забележителна. Как открихте това?
— Качих се в таванското пространство и проследих тръбите, захранващи операционните зали.
— Таванско пространство! — Старк повиши раздразнено глас: — Вие прекалявате, Сюзан. Не мога да ви простя, че сте се катерили над операционните зали.
Сюзан очакваше да чуе най-страшното, както бе станало с Маклиъри и Харис. Но този път последва мълчание.
— Както и да е — отново заговори Старк, — казахте, че сте открили клапан върху тръбата, която захранва с кислород осма зала. — Гласът му отново беше почти естествен.
— Точно така — каза Сюзан предпазливо.
— Е, мисля, че зная за какво служи. Председател съм на Комисията в операционното отделение, както сигурно сте се досетили. Този клапан вероятно е за освобождаване от въздушните мехурчета, когато системата е претоварена. Тъй или иначе, ще накарам някой да провери, за по-сигурно. Впрочем кой е пациентът, когото искате да видите в института „Джеферсън“?