— Шон Бърман.
— О, да. Спомням си. Един от случаите на Спалек. Менискус, струва ми се. Трагедия… Мъжът нямаше и трийсет. Истински срам. Е, желая ви успех. Кажете ми, ще ходите ли във Ветеранската днес?
— Не, болките в стомаха ще ме задържат на легло поне до обяд. Но утре сигурно ще мога отново да се заловя за работа.
— Надявам се бързо да се оправите, Сюзан.
— Благодаря ви, че ми отделихте толкова време, доктор Старк.
— Няма защо, Сюзан.
Линията прекъсна и Сюзан затвори телефона.
Изцапаните ръкавици паднаха в кошчето. На рафта до него имаше няколко напоени с кръв тампона, които висяха като мръсни дрехи, проснати върху въже. Белоус изчака сестрата да развърже връзките на операционния му екип. Хвърли го в коша до вратата и излезе.
Беше направил една обикновена гастректомия — процедура, която по принцип обичаше да извършва. Но специално тази сутрин умът му беше другаде и затварянето на двата слоя на стомаха и на тънкото черво бе по-скоро отегчително, отколкото приятно. Белоус непрестанно мислеше за Сюзан. Обземаше го ту нежна загриженост, примесена с угризения за думите, които я бяха прогонили предната нощ, ту самодоволство, щом си припомнеше своите справедливи забележки. Вече бе отишъл твърде далеч, бе рискувал твърде много, а беше съвсем ясно, че Сюзан няма никакво намерение да се откаже от идиотското си хрумване, което без съмнение щеше да провали кариерата й.
От друга страна, сладостният спомен от предпоследната вечер все още не го напускаше. Младото момиче го бе накарало да откликне тъй естествено. Неусетно помежду им се бе породила особена взаимност. Белоус осъзна колко много харесва Сюзан, макар че знаеше толкова малко за нея и въпреки проклетия й инат.
Той издиктува пред магнетофона протокола за току-що приключилата гастректомия с обичайния за лекарите монотонен глас, като завършваше всяко изречение с вокализирана „точка“. Сетне отиде да се преоблече.
Бе допуснал да си признае колко силно го привлича Сюзан и това го накара да застане нащрек. Разбираше, че подобни чувства ще притъпят неговата обективност и реална преценка. Той не можеше да си позволи такова нещо точно сега, когато кариерата му висеше на косъм. Откакто Сюзан бе прехвърлена във Ветеранската болница, обстановката се бе поуспокоила. На визитации Старк се държеше учтиво, сякаш искаше да се извини за неоснователните подозрения за връзката на Белоус с намерените лекарства.
Вече готов за тръгване, Белоус влезе в стаята за събуждане, за да провери назначенията за своя пациент.
— Хей, Марк — провикна се някой иззад бюрото.
Обърна се и видя Джонстън да приближава.
— Какво става, по дяволите, с твоите студенти? Чувам, че момичето си го бивало.
Белоус не отговори, само го изгледа въпросително. Точно сега нямаше никакво желание да обсъжда поведението на Сюзан.
— Казаха ли ти твоите студенти какво се е случило тази сутрин в института? Отдавна не съм чувал подобна история. Снощи някакъв идиот нахълтал в сградата по анатомия. Трябва да е бил смахнат, защото изпразнил един пожарогасител, отвил всички трупове за обучение на първокурсниците, стрелял където му падне, заключил се в хладилната камера и накрая се издокарал с труповете. Съборил цял ред, дори прострелял няколко. Представяш ли си? — Джонстън прихна развеселен.
На Белоус не му беше до смях. Той гледаше Джонстън, но си мислеше за Сюзан. Беше му казала, че повторно я преследвали, някой се опитал да я убие. Възможно ли бе това да е същият човек? Хладилната камера? Сюзан бързо се превръщаше в пълна загадка. Защо не беше му казала повече?
— Тоя тип замръзнал ли е?
Джонстън трябваше да овладее смеха си, за да може да говори:
— Не, поне не целият. Посред нощ някой съобщил в полицията, но без да се представи. Те помислили, че това е някоя студентска лудория, и проверили едва когато дошла сутрешната смяна. Докато стигнат дотам, човекът изгубил съзнание, както си седял в ъгъла. Телесната му температура била трийсет и три градуса, но момчетата от института успели да го разтопят, без да стигне до ацидоза12. Мисля, че е доста похвално за тези глупаци. Единствената беда е, че чакали да минат два часа и тогава ме извикали за консулт. А знаеш ли как го наричат сестрите от интензивното?
12
Увеличена киселинност на телесните течности и тъкани поради увреждане на механизма, чрез който се поддържа баланс между киселините и основите в тялото. — Б.пр.