— Не мога да отгатна. — Белоус го слушаше с половин ухо.
— Ледените Топки. — Джонстън отново избухна в смях. — Намирам, че е доста умно. По аналогия с Горещи Устни от филма „Военнополева болница“. Каква двойка само — Горещи Устни и Ледени Топки.
— Ще оживее ли?
— Сигурно. Ще се наложи да ампутирам. В най-добрия случай ще поскъсим краката. След ден-два ще стане ясно колко. Бедното копеле може да загуби дори и ледените топки.
— Откриха ли нещо за него?
— Какво имаш предвид?
— Ами името му, откъде е…
— Нищо не е ясно. Оказа се, че носи фалшиви документи. Това събуди голям интерес у полицаите. Мърморел нещо за Чикаго. Смахнат тип! — Джонстън произнесе последните думи с такава гримаса, сякаш бе някакво важно тайно съобщение, и се запъти към бюрото си.
Белоус реши да провери състоянието на оперирания пациент. Жизнените функции имаха устойчиви показатели. После провери болничния лист „История на заболяването“. Рийд беше написал назначенията правилно. Белоус си мислеше за човека в хладилната камера. Историята изглеждаше толкова чудновата. Отново се запита дали това наистина бе мъжът, преследвал Сюзан. Но как е успяла да го заключи в камерата? И защо, по дяволите, не беше споменала за това? Може би изобщо не беше й дал такава възможност. Ако тя беше заключила мъжа в камерата, сигурно ще я подведат под отговорност. Възможно ли беше тя да е направила анонимното обаждане?
Белоус провери превръзката на пациента. Беше си на мястото и не беше напоена с кръв. Венозната система течеше нормално.
После отново се замисли за Сюзан и реши, че онзи луд в камерата сигурно е бил мъжът, който я преследваше. В такъв случай за нея бе важно да знае, че е настанен в болница в критично състояние.
Белоус набра Медицинския институт и помоли да го свържат с общежитието. Изчака телефонът на Сюзан да иззвъни дванайсет пъти, преди да се откаже. После се обади отново в централата в общежитието и помоли да й предадат да го потърси, когато се върне.
След това отиде да обядва.
Четвъртък, 26 февруари, 16:23 ч.
Без съмнение трийсет и шест долара бяха прекалено висока цена за безвкусно подредената стая в Бостънския мотел. В същото време парите не бяха отишли напразно. Сюзан се чувстваше отпочинала, бодра и в безопасност. Целия ден препрочита бележника си. Информацията, с която разполагаше за случаите на кома по време на операция, потвърждаваше хипотезата за отравяне с въглероден окис, а при случаите от вътрешното отделение отравянето бе със сукцинилхолин. И все пак не съзираше мотивите за подобен замисъл. Основното, което свързваше тези случаи, й убягваше.
Няколко пъти позвъни в Мемориалната болница, за да научи домашния адрес на Уолтърс, но без успех. Веднъж помоли да я свържат с Белоус чрез системата за повикване, но затвори, преди той да успее да се обади. Бавно, но неумолимо тя започна да осъзнава, че е стигнала до задънена улица. Вероятно бе време да се допита до властите, да им каже каквото е научила, а после да си вземе почивка. Като третокурсничка й се полагаше едномесечна ваканция и тя беше сигурна, че ще получи разрешение да я ползва веднага. Ще напусне, ще се махне оттук и ще забрави. Ще се запилее нанякъде, може би на Антилските острови… Обичаше френските неща и жадуваше за слънцето.
Портиерът на мотела свирна на едно такси и тя се качи. Даде адреса на шофьора: Южен Бостън, Саут Уеймът стрийт 1800. После се облегна назад.
По Кеймбридж стрийт често спираха, по Стороу Драйв колите се поразредиха, а по Бъркли напредваха едва-едва. Шофьорът мина през скъпите квартали на Саут Енд, за да избегне натовареното движение. При Масачузетс Авеню зави наляво и обстановката рязко се промени. Навлязоха в Южен Бостън и Сюзан сякаш загуби ориентация. Отвред еднообразни сгради и осеяни с боклуци улици. Накъдето и да погледнеш, виждаха се складове, запустели фабрики и тъмни улици. Крушките на уличните лампи бяха изпочупени.
Щом слезе от таксито, Сюзан сякаш се озова в някакъв нереален свят. Право насреща самотен светъл лъч, заслонен от козирката на модерно електрическо тяло, осветяваше входа на някаква сграда, табелата и алеята отпред. Надписът с тъмносини печатни букви гласеше: Институт „Джеферсън“. Отдолу имаше месингова табелка, на която пишеше: „Построен с помощта на Отдела по здравеопазване, образование и социални грижи при правителството на Съединените щати, 1974“.