В стаята имаше двама души. Пред голям U-образен пулт с телевизионни монитори седеше един мъж от охраната. Той също бе облечен в бяло и носеше широк бял кожен колан, с окачен на него бял кобур с автоматичен пистолет и радиостанция „Сони“. На пулта пред него имаше многобройни ключове и отчитащи скали. Мониторите пред него предаваха от зали и коридори из цялата болница. Образът на няколко екрана беше постоянен, като този, наблюдаващ входа и преддверието. Другите се сменяха, тъй като обзорните видеокамери бяха подвижни и оглеждаха последователно зададените им сектори. Мъжът сънливо погледна към влязлата Мишел.
— Сама ли я остави в отделението? Смяташ ли, че е разумно?
— Тя ще се държи добре. Поръчаха ми да я оставя да види каквото поиска на първия етаж.
Мишел приближи големия компютърен терминал, където облечена като нея медицинска сестра наблюдаваше данните на близо четирийсет екрана. Принтерът на компютъра от дясната й страна периодично се задействаше и отпечатваше информация.
Мишел се отпусна тежко върху един стол.
— Кого, по дяволите, познава тя, че да бъде поканена, и то сама? — попита сестрата пред компютъра, като сподави прозявката си. — Прилича на някоя от проклетите сестри на частна практика или нещо от тоя род. Не носи нито касинка, нито боне. А униформата й! Сякаш не я е сваляла от гърба си вече шест месеца.
— Нямам никаква представа чие протеже е. Директорът ми се обади и каза, че ще дойде, и поръча да я пуснем и да я забавляваме. А аз да му се обадя, щом пристигне. Мислиш ли, че се подготвя нещо пикантно?
Сестрата пред компютъра се изсмя.
— Направи ми тази услуга — продължи Мишел — и чукни името Шон Бърман. Изпратен е от Мемориалната. Трябва ми номерът и мястото му.
Сестрата започна да подава нужната информация.
— При следващото ни дежурство — предложи тя — можеш да останеш пред компютъра, пък аз ще обикалям. Играта с тази машина започва да ме изнервя.
— С удоволствие. Цяла седмица съм дежурна наблюдаваща и единственото, което наруши скуката, е посещението на тази особа. Ако преди година някой ми бе казал, че сама ще се грижа за сто пациенти в интензивно отделение, щях да му се изсмея в лицето.
На един от екраните светна надпис: Шон Бърман, възраст 33, пол — мъжки, раса — бяла. Диагноза: церебрална мозъчна смърт вследствие усложнения при анестезия. Номер 323, сектор Б-4. Стоп.
Сестрата подаде обратно на компютъра цифровите данни за номера и сектора.
Мъжът от охраната в другия край на стаята седеше приведен напред, загледан както обикновено в мониторите; бяха минали два часа от последната му почивка и почти година, откакто започна работа тук. На екран 15 се наблюдаваше главното отделение. Видеокамерата бавно обхождаше огромната зала от единия до другия край. Висящите голи тела на пациентите не представляваха интерес за мъжа от охраната. Вече бе привикнал към отвратителната гледка. Екран 15 автоматично превключи картината към сектора с интензивното отделение за посещения и камерата започна своя пореден оглед.
Мъжът изведнъж се изправи на стола и се вгледа в екрана. Премина на ръчно управление и върна картината от главното отделение. Видеокамерата отново обходи огромната зала.
— Посетителката е напуснала главното отделение! — каза мъжът от охраната.
Мишел извърна очи към екран 15.
— Така ли? Ами провери отделението за посещения и коридора. Може да й е станало неприятно. Главното отделение е шокиращо за тези, които го посещават за пръв път.
Мишел погледна през стъклото към чакалнята, но Сюзан не се виждаше и там.
Екранът на компютъра просветна: Препарат 323, сектор Б-4 преустановено наблюдение. 3:10 ч., 26 февруари. Причина за смъртта — спиране на сърцето. Стоп.
— Е, ако е дошла тук заради Бърман, закъсняла е — обади се безучастно Карин.
— Няма я в отделението за посещения — каза мъжът, като въртеше камерите. — Няма я и в коридора. Не е възможно!
Мишел стана от стола и тръгна към вратата, без да откъсва поглед от екран 15.
— Успокойте се, ще я открия. — Тя се обърна към Карин. — Може би ще трябва отново да се свържеш с директора. По-добре ще е да се отървем от това момиче.
Четвъртък, 26 февруари, 17:20 ч.
Веднага щом Мишел напусна главното отделение, Сюзан извади копията от плановете на института „Джеферсън“, скрити в бележника й. Проследи пътя си от входа до главното отделение, а после и възможността за достъп до втория етаж. Имаше два варианта: по стълбището от МГ или с асансьор от ГКЗ. Според легендата на обозначенията в долния десен ъгъл МГ означаваше морга, а ГКЗ бе главната компютърна зала. Тя бързо реши, че стълбището ще е по-безопасно. Освен това в компютърната зала може би имаше някой.