Сюзан прекоси отделението и се озова пред обикновена врата с топчеста брава. Оказа се отключено и тя излезе в коридора. Тъмнината й подсказа, че още носи очилата. Свали ги и ги сложи в джоба на престилката си. И този коридор беше като другите — ослепителнобял, с осветление, което се излъчваше през пода. В двата края имаше по едно огромно огледало, чиито многократни отражения го правеха да изглежда безкрайно дълъг.
Беше тихо и безлюдно. Според плана моргата и стълбището бяха надясно. Сюзан затвори вратата към отделението и бързо се придвижи до една врата в дъното на коридора. По нея нямаше никакви обозначения, но поне бравата също бе обикновена. И тук не беше заключено.
Сюзан безшумно открехна вратата. Виждаше плочките на близката стена. След малко се показа дисекционна маса от неръждаема стомана и върху нея — голо тяло. Чуха се гласове, смях, а после изтрака теглилка.
— Толкова за белите дробове. Колко ли тежи сърцето? — попита някой.
— Твой ред е да познаеш — изсмя се друг.
Като подбутна още малко вратата, Сюзан успя да зърне главата на трупа. Тя присви очи и почувства, че отмалява. Върху масата лежеше Бърман.
Затвори безшумно и няколко пъти си пое дълбоко въздух. Неприятното усещане скоро премина. Даде си сметка, че разполага с много малко време, и реши да използва асансьора.
Забавянето пред вратата се оказа отлично разчетено. Сюзан се върна в коридора тъкмо когато петте секунди за оглед на сектора изтекоха. Телевизионното наблюдение щеше да се включи отново след десет секунди.
Тя изтича обратно към главното отделение и спря пред вратата на компютърната зала. Отвори колебливо, открехна около педя и надникна. Вътре, изглежда, нямаше никой и тя си отдъхна. Побутна вратата още веднъж и видя невероятно компютърно оборудване, входно-изходни системи и лентови запаметяващи устройства.
Раздвижването в далечния горен ъгъл й подсказа, че това е камера на телемонитор, и когато обективът бавно се завъртя към нея, Сюзан се дръпна назад и затвори вратата. Щом прецени, че вече е извън обсега му, тя блъсна вратата и тичешком се втурна през стаята към асансьора. Но времето й изтече — щеше да попадне в обектива при обратното му завъртане. Тя се хвърли зад един от металните шкафове, едва на половината път от целта й. Останалото разстояние премина снишена, като се стараеше да избегне блуждаещото око на камерата. Спусна се към асансьора и яростно натисна бутона. Чу задвижването на механизма в шахтата — асансьорът бе на друг етаж.
Телевизионната камера завърши полукръговото си движение и започна да се връща обратно. Сюзан натисна бутона на асансьора няколко пъти. Шумът от движението на механизма спря, вратите потрепериха и започнаха да се отварят. Тя хвърли поглед към камерата, преди да се шмугне вътре и да посегне към бутона „затваряне“. Вратите се плъзнаха, но Сюзан нямаше представа дали е била забелязана.
Асансьорът бе огромен и съответно много бавен. Имаше само три бутона. Тя натисна този за втория етаж и усети как кабината започна да се издига. Според плана на втория етаж операционните зали се намираха в противоположния край на сградата. От асансьорите до тях се стигаше по дълъг коридор. Осмата и деветата врата вдясно водеха към операционния комплекс.
Когато асансьорът спря и вратите се отвориха, Сюзан остана вътре, с пръст върху бутона „затваряне“. Не се виждаше никой. Коридорът приличаше на този на първия етаж, само вратите бяха в по-дълбоки ниши. По таваните бяха разположени релси за плъзгачите.
Вратите на асансьора започнаха да се затварят и Сюзан се втурна по коридора, като броеше наум вратите, които отминаваше. Изведнъж, далеч пред себе си, тя видя, че някакъв мъж кара миниатюрен мотокар, натоварен с банки кръв. Изглежда, беше се появил от някой напречен коридор. Сюзан тутакси се плъзна в първата ниша и се притисна задъхана към стената. Ослуша се. Шумът заглъхна и тя подаде глава — коридорът отново бе пуст. Тя се отблъсна и хукна към деветата врата.
Почака, докато дишането й почти се успокои, после открехна вратата, огледа стаята и бързо се шмугна вътре.
Намираше се в съблекалня. В един пепелник бе захвърлена недопушена цигара, димът от която се къдреше нагоре в застоялия въздух. Вратата към банята беше отворена. Чуваше се шуртенето на водата от душа.