Мишел се върна в контролната зала. Скуката беше изчезнала. Устните й бяха стиснати, очите й шареха напрегнато. Сега и тя като мъжа от охраната бе обзета от тревога.
— Това момиче буквално се е изпарило. Не е излязла навън, нали?
— Невъзможно — отвърна мъжът, който продължаваше да превключва мониторите. — Няма начин входната врата или която и да е външна врата да бъде отворена, без да задействам прекъсвача.
— Най-добре е да се свържем отново с управлението — обади се сестрата пред компютъра. — Тази история може да свърши зле.
— Не мога да го проумея. Мониторите наблюдават всички ключови места. Сигурно е застанала в рамката на някоя врата.
— Не е. Проверих внимателно коридора до главното отделение. Ами ако е взела асансьора?
— Това е идея — каза мъжът от охраната. — Ако тя наистина се качи горе, ще стане много лошо. Най-добре да затворя всички изходи от сградата. Ще задействам механизмите за автоматично заключване на всички врати по стълбището и ще пусна тока по външната ограда. Ще задържа в положение на обща тревога, докато се свържем с шефовете.
Мишел отиде до един червен телефон.
— Това е нелепо, наистина! И напълно излишно. Защо й позволиха да влезе тук сама?
От съблекалните през летящи врати Сюзан влезе в предоперационната. Обстановката й се стори позната. Залата се осветяваше от флуоресцентни лампи, разположени на тавана покрай вездесъщите релси за придвижване на пациентите. И тук долови лек отблясък, като в главното отделение, и предположи, че в осветлението има и ултравиолетов компонент. Подът беше покрит с бял линолеум, а стените — с бели керамични плочки.
Приемната в операционния сектор не беше голяма. По средата се мъдреше празно бюро. Очевидно имаше четири операционни зали, по две от всяка страна, с обща помощна стая между тях. От първата операционна се чуваше приглушен шум, който привлече вниманието на Сюзан. Малко светещо прозорче подсказваше, че там се извършва операция.
Тъмното стъкло на вратата към съседната помощна стая предполагаше, че вътре няма никой. Сюзан надникна и плахо пристъпи. От операционната, в която работеха, се процеждаше мъждива светлина.
Сюзан изчака, докато очите й свикнат с полумрака. Постепенно предметите придобиха очертания. Върху голяма маса различи няколко обемисти предмета, които издаваха непрекъснат слаб звук. По продължение на стените бяха поставени плотове. Отляво бе вградена голяма мивка, а непосредствено до нея — газов стерилизатор.
Сюзан отвори безшумно шкафа под мивката и опипом установи, че има достатъчно място да се пъхне вътре, ако се наложи. После се върна до вратата към коридора и прокара пръсти по ръба. Откри бравата и натисна заключващия механизъм. Ослуша се, за да се увери, че няма промяна в характерните за операционната шумове. Погледна предметите на централната маса, но светлината бе твърде слаба, за да разбере какво представляват.
Тя пристъпи внимателно към вратата на операционната и се надигна на пръсти. Видя двама хирурзи в обичайния екип и ръкавици, надвесени над пациент. Анестезиолог не се виждаше. Нямаше и операционна маса. Пациентът все още висеше на рамката, но беше обърнат на дясната си страна. В областта на слабините зееше разрез, който хирурзите в момента затваряха. Сюзан чуваше разговора сравнително добре.
— Къде ли ще отиде сърцето от предишния случай?
— Сан Франциско — обади се другият, като направи възел и го стегна здраво. — Няма да донесе повече от седемдесет и пет хиляди. Не пасва достатъчно, едва петдесет процента, но поръчката беше спешна.
— Не може винаги да получаваме максимума — каза първият, — но този бъбрек има четвърта степен тъканно съответствие. Доколкото разбрах, струва близо двеста хиляди. Нищо чудно скоро да поискат и другия.
— Няма да го пуснем, преди да намерим пазар за сърцето — добави другият, като бързо завърза нов възел.
— Проблемът е да намерим тъканна съвместимост за поръчката от Далас. За четвърта степен предлагат един милион долара. Бащата на детето е в петролния бизнес.
Вторият хирург подсвирна.
— Открили ли са нещо подходящо?
— Засега трета степен — планирана тонзилектомия и аденоидектомия в Мемориалната следващия петък.
Сюзан отчаяно се опитваше да си внуши, че неправилно тълкува току-що чутото, че има и друго обяснение, но в този момент някой заблъска вратата към приемната. Сюзан понечи да се скрие в тъмната операционна, но изтича обратно до мивката. В това време онзи влезе в другата операционна.