Тя се мушна в шкафа под плота и изтръпна, като чу как няколко стъкленици се обърнаха, щом си дръпна краката вътре. Пространството бе твърде тясно и тя не успя да затвори напълно вратичката. Когато вратата от операционната се отвори и лампите светнаха, Сюзан притаи дъх.
Извила глава настрани, през леко открехнатата врата на шкафа тя разгледа двата плексигласови контейнера върху масата, наподобяващи аквариуми. Сега вече си обясни откъде идва ритмичният шум, който бе чула, щом влезе в стаята. Две отделни, задвижвани с батерии устройства осигуряваха перфузията в плексигласовите контейнери. В първия имаше човешко сърце, поставено в някаква течност. То трептеше, но не биеше. Другият съдържаше човешки бъбрек, също в течност.
Ето че кошмарът се проясни. Сега Сюзан можеше да назове мотива, ужасяващата подбуда за превръщането на пациентите в безмозъчни мекотели. Институтът „Джеферсън“ бе разпределителен център за черния пазар на човешки органи.
Не разполагаше с време за размисъл. Някакъв мъж мина покрай мивката, панталоните му едва не закачиха полуотворената врата на шкафа. Мъжът отключи вратата към коридора и се върна до масата. Чу се как се напъна и повдигна контейнера със сърцето. Излезе, като остави лампата запалена и вратата отворена.
Сюзан бързо прехвърляше в ума си подробностите от своите разследвания: Т-образния клапан на кислородното захранване, лицето на Д’Амброзио, образа на Нанси Грийнли и сърцето в плексигласовия контейнер. Спомни си дочутия разговор долу в моргата и се досети, че това сигурно е сърцето на Бърман. Трябваше да действа незабавно, да не се поддава на паниката. Последното потресаващо разкритие заплашваше да сломи решителността й. Трябваше да се махне час по-скоро, а едва сега проумя колко трудно ще й бъде. Това не беше обикновена болница. Сред онези, които я ръководеха, имаше престъпници. Трябва да излезе оттук и да се свърже с някого, който може да разбере какво става тук. Старк. Трябва да се срещне със Старк. Той бе способен да прецени всичко и имаше достатъчно власт, за да предприеме нещо.
Сюзан внимателно извади лявата си ръка и се подпря на пода, като с това движение отвори и вратата на шкафа. Ослуша се, но долови единствено лекото бръмчене на помпата, която обливаше бъбрека. Тъкмо понечи да се измъкне, и в коридора се чуха стъпки. Имаше на разположение не повече от секунда. Тя дръпна ръката си и се притисна колкото може по-навътре в шкафа. Извитата канализационна тръба се заби в гърба й.
С бързи крачки мъжът се върна в стаята. Мина между мивката и масата и затвори с ритник вратата на шкафа. В тясното пространство звукът отекна оглушително. Мъжът очевидно бе дошъл за втория контейнер. Скоро стъпките се отдалечиха по коридора.
Сюзан постоя неподвижно още две-три минути, преди да се осмели да помръдне. Отново се ослуша, но долови само приглушен смях от първата операционна. Тя се измъкна изтръпнала изпод мивката. Някакъв пулверизатор падна на пода и се търкулна. Сюзан замръзна. Не се случи нищо и тя хукна към вратата на тъмната операционна.
Наложи се да почака очите й да свикнат с тъмнината. Виждаше очертанията на операционното осветление над главата си. Придвижи се внимателно до стената към коридора, като търсеше пипнешком бравата. Щом я намери, открехна вратата и надникна в сектора за дезинфекция.
В този момент пронизителен алармен сигнал разтърси тишината и всички лампи светнаха. В уплахата си Сюзан пусна вратата и като се обърна, се хвърли към стената в очакване да я нападнат.
В залата нямаше никой.
До малък високоговорител примигваше червена лампичка. Говорителят изпука: „В сградата е влязло неупълномощено лице от женски пол. Да бъде задържано незабавно. Повтарям… в сградата има нарушител… задръжте незабавно“. Настъпи тишина. Сюзан въздъхна с облекчение. Напусна операционната и надникна иззад преградата на сектора за дезинфекция. Коридорът беше пуст.
Двама мъже от охраната, облечени с бели униформи, прекосиха главното отделение с бърза крачка, без да обръщат внимание на безжизнените висящи същества, край които минаха. И двамата държаха пистолети. По-едрият от тях закрепи радиостанцията на колана си и каза:
— Ще се кача на втория етаж с асансьора от компютърната зала. Ти иди в машинното отделение през моргата.
Двамата излязоха от отделението и тръгнаха по коридора.