— Помни, заповедта е ясна. Ако я откриеш и тя се предаде сама, чудесно; ако не — застреляй я. Но стреляй в главата. Може да поискат бъбреците или сърцето, в зависимост от тъканната съвместимост.
Скоро се разделиха. Едрият влезе в компютърната зала, методично я претърси, след което извика асансьора.
Сюзан се втурна през приемната, покрай първата операционна. Отвори вратата към съблекалнята, но чу гласове отвътре. Без да се колебае, тя промени плана си и се насочи към една врата, която водеше към главния коридор. Тогава забеляза големите ножици върху бюрото в приемната. Взе ги — все пак бяха някакво оръжие — и излезе на главния коридор.
За нейно огромно облекчение той все още беше пуст. Виждаше го целия, чак до затворените врати на асансьора в отсрещния край. Тя си пое дълбоко въздух и се затича.
Бе почти преполовила разстоянието от четирийсет и пет метра, когато асансьорът спря на етажа, и тя забави ход. Вратите потрепериха и се отвориха. Мъжът от охраната излезе и се спря. И двамата бяха изненадани от срещата.
— Хайде, млада госпожице, елате да слезем долу. Трябва да си поговорим с вас. — Гласът му не звучеше заплашително. Той бавно пристъпи, прикрил пистолета зад гърба си.
Сюзан направи няколко нерешителни крачки назад, после се обърна и хукна с всичка сила към операционните. Мъжът се спусна след нея. Сюзан отчаяно опита няколко брави — първата врата бе заключена, втората също. Мъжът почти я настигаше, но ето че третата брава поддаде и вратата се отвори.
Сюзан се шмугна вътре, но не успя да затвори след себе си. Мъжът подпря вратата и пъхна левия си крак в пролуката.
Сюзан натискаше с всичка сила, но явно бе неравностоен противник на якия мъж. Теглото и силата му скоро взеха връх, вратата започна да се отваря.
Без да отслабва натиска с лявата си ръка и рамо, Сюзан стисна ножиците като кама, която с бърз замах стовари върху ръката му. Острието се заби между кокалчетата на втория и третия пръст и от силата на удара разкъса мускулите и прободе дланта. Мъжът изкрещя от болка и пусна вратата. Политна назад, но успя да запази равновесие. Задържа дъха си и стиснал зъби, издърпа ножиците. В ритъма на пулса капчици артериална кръв нашариха матираната пластмасова настилка.
Сюзан блъсна вратата и заключи. Мигом се извърна и огледа стаята. Беше попаднала в лаборатория с пейка по средата. Вляво имаше две бюра, долепени едно към друго, а до стената — няколко картотечни шкафа. Прозорецът беше в дъното насреща.
Мъжът от охраната се посъвзе и успя да увие с носната си кърпа пострадалата ръка колкото да спре шуртящата кръв. Прекара парчето плат между показалеца и средния пръст и го затегна около китката. Докато измъкне връзката ключове, съвсем побесня. Първият ключ отказа да превърти, вторият не влезе в ключалката. Третият също не стана. Едва четвъртият се плъзна леко и отключи. Мъжът ритна вратата с такава сила, че топчестата брава изрови дупка в стената, ала когато връхлетя в стаята с насочен пистолет, Сюзан беше изчезнала. Мразовит февруарски въздух нахлуваше в топлата стая. Той изтича до отворения прозорец и се надвеси, за да огледа корниза. После отново огледа стаята и включи предавателя.
— Окей, открих я. На втория етаж, в тъканната лаборатория. Бива си я. Намушка ме, но не е страшно. Измъкнала се е през прозореца, сигурно е тръгнала по корниза… Не, не я виждам оттук. Корнизът продължава с чупка… Не, едва ли ще посмее да скочи. Пуснахте ли доберманите?… Добре. Боя се, че ако се добере до фасадата, ще привлече вниманието… Окей… Ще проверя корниза от другата страна.
Мъжът отново закачи предавателя на колана си, затвори прозореца и го заключи. После тичешком излезе от стаята, притиснал ранената си ръка.
Четвъртък, 26 февруари, 17:47 ч.
Сюзан почувства, че тежката таванска плоча бавно й се изплъзва, и стисна зъби. Едва я придържаше през тесните пролуки и вече усещаше, че пръстите й изтръпват. Чуваше мъжа от охраната да говори по радиостанцията. Ако плочата падне, с нея е свършено. Тя примижа до болка, за да отклони мисълта си от вдървените пръсти и напрегнатите мускули. Плочата се изхлузваше от металните държатели и всеки миг щеше да падне. Но ето че мъжът изключи предавателя и затвори прозореца. Незнайно как Сюзан продължаваше да се държи. Тя не чу излизането на мъжа, в следващия миг плочата се стовари с глух тътен, който разтърси целия висящ таван. Сюзан се ослуша напрегнато, докато кръвта нахлуваше болезнено в изтръпналите й пръсти. Отдолу не се чуваше никакъв звук. Тя се отпусна и пое дълбоко въздух.