Сюзан скочи и падна на ръце и крака върху камиона. Ударът се изгуби сред шума на мотора и грохота от вдигането на гаражната врата. Камионът потегли, Сюзан се прилепи с разперени ръце и крака, но усети как от инерцията се плъзна назад. Опита се да се хване за нещо, каквото и да било, но напразно, напипваше единствено гладка метална повърхност. Задържа се някак, докато камионът мина през вратата на гаража, но когато заизкачва наклона към улицата, плъзгането й назад стана неудържимо. Стъпалата й се подадоха над задния ръб и тя с все сили притисна разперените си длани.
Преди да завие наляво по улицата, шофьорът удари спирачки. Сюзан се плъзна напред и безпомощно се завъртя. Изведнъж усети мразовития студ. Колата набираше скорост. Обхваната от безкраен ужас, Сюзан се примъкна към кабината и вкопчи вкочанени пръсти в един по-ниско разположен вентилатор. После камионът силно се друсна, тялото й подскочи нагоре, за да се тръшне само след миг върху металния таван. Брадичката и носът й се удариха толкова силно, че й се зави свят. Само смътно съзнаваше какво стана след това.
Съзнанието й се проясни съвсем неочаквано. Тя вдигна глава и разбра, че носът и устната й кървят. Огледа сградите наоколо и разпозна района — бяха стигнали Хеймаркет. Разбира се, камионът се бе отправил към летище „Логан“.
Камионът спря пред един светофар. Движението все още бе доста оживено. Сюзан се примъкна до кабината, извъртя крака и се изправи върху покрива й. После седна долу и пусна краката си върху капака. В този момент наведе глава и погледна шофьора през предното стъкло. Слисан, човекът седеше неподвижно, с втренчен невярващ поглед, и стискаше здраво волана.
Сюзан се плъзна от капака върху калника, после скочи на земята. Побърза да се изправи на крака и изтича между колите към Административния център. Шофьорът се посъвзе, отвори вратата и извика след нея. Но други сърдити крясъци и виещи клаксони го върнаха обратно в кабината. Светлинният сигнал се беше сменил. Като включи на скорост и тръгна, той си каза, че никой няма да му повярва, ако разкаже за случилото се.
Четвъртък, 26 февруари, 20:10 ч.
Тънката и изпокъсана сестринска униформа едва ли можеше да предпази Сюзан от режещия като бръснач студ. Беше осем градуса под нулата, духаше северен вятър със скорост 46 км в час, от който ветровият коефициент на замръзване спадаше до минус 29°С. Сюзан тичаше покрай опустелите зеленчукови сергии на Хеймаркет, като се опитваше да избягва празните кашони, издухвани на пътя й от вятъра. Разпилените боклуци я забавяха и това й напомни кошмара, с който бе започнал денят й.
На ъгъла зави наляво и вятърът връхлетя с пълна мощ насреща й. Тя трепереше, зъбите й тракаха, сякаш предаваха някакво спешно съобщение по морзовата азбука. Пред Общинския съвет стана още по-лошо. Особеното оформление на административните сгради, със заоблени фасади и обширна алея, образуваше тунел, през който вятърът минаваше с още по-голяма сила. Сюзан се приведе, за да може да изкачи широките стъпала. Отляво впечатляващата със съвременната си архитектура сграда на Градския съвет приемаше застрашителни размери в тъмнината — строгите геометрични форми хвърляха тъмни, преплитащи се сенки, които придаваха на мястото зловещ вид.
Сюзан търсеше телефон. На Кеймбридж стрийт срещна само няколко души, приведени, скрили лица от вятъра и студа. Тя спря първия минувач: беше жена. Непознатата вдигна глава и изгледа Сюзан първо с недоверие, после с уплаха.
— Трябват ми десет цента и телефон — каза Сюзан, като тракаше със зъби.
Жената отблъсна ръката й и отмина, без да продума или да се обърне назад.
Сюзан погледна униформата си — изпокъсана, мръсна, с петна от кръв. Ръцете й бяха съвсем черни, косата — разрошена и сплъстена. Съзнаваше, че прилича на луда или в най-добрия случай — на скитница.
Тя спря един мъж и отново помоли за десет цента. Той се отдръпна назад при вида й. Бръкна в джоба си и й подаде няколко дребни монети. И неговите очи изразяваха смесица от недоверие и ужас. Пусна парите в ръката й, сякаш се страхуваше да я докосне.