Сюзан взе парите. Бяха повече, отколкото бе поискала.
— Мисля, че има телефон в ресторанта от лявата страна надолу по улицата — каза мъжът, като я гледаше. — Добре ли сте?
— Ще се оправя, ако се добера до телефон. Благодаря ви много.
Премръзналите й пръсти едва успяха да стиснат монетите. Ръцете й бяха така вкочанени, че даже не усещаше парите върху дланта си. Тя прекоси тичешком Кеймбридж стрийт и се упъти към ресторанта.
Още на входа я лъхна така желаната топлина, натежала от миризми и изпарения. Няколко души вдигнаха поглед от чиниите си и я зяпнаха, изумени от вида й. Но отдавайки дължимото на анонимността, гарантирана във всеки по-голям американски град, те отново насочиха вниманието си към вечерята, за да не бъдат замесени.
Някаква нелепа параноя обхвана Сюзан и като оглеждаше последователно хората, тя се опитваше да открие своя неприятел. От топлината затрепери още по-силно. Побърза да стигне до телефона, близо до тоалетните.
Ръцете й много трудно се справяха с монетите и повечето изпадаха на пода, преди да успее да пусне едно десетаче в прореза. Никой не стана да й помогне да си събере парите. Мъжът зад тезгяха, целият в мазни петна и татуировки, свикнал с изненадите на бостънския уличен живот, я гледаше безизразно.
Операторът от телефонната централа в Мемориалната болница вдигна слушалката.
— Обажда се доктор Уилър. Трябва незабавно да говоря с доктор Старк. Спешно е. Имате ли домашния му телефон?
— Съжалявам, но не можем да ви го дадем.
— Но случаят е спешен. — Сюзан се огледа, сякаш очакваше някой да оспори думите й.
— Съжалявам, такова е нареждането. Ако искате, кажете си номера и аз ще му предам да се обади.
Сюзан потърси с очи номера.
— Петстотин двайсет и три, осемдесет и седем, осемдесет и седем.
Чу се щракване и връзката прекъсна. Сюзан остави слушалката. В ръката си държеше монета от десет цента. Помисли си, един горещ чай би й помогнал да се съвземе. Потърси още дребни по пода и намери пет цента. Заоглежда по-надалече. Знаеше, че бе получила и монета от двайсет и пет цента.
Един от постоянните посетители стана от бара и се отправи към телефона. Тъкмо когато посегна към слушалката, Сюзан го забеляза.
— Моля ви, очаквам да ми позвънят. Ако обичате, изчакайте няколко минути. — Тя се изправи умоляващо пред брадясалия мъжага.
— Извинявай, сестро, телефонът ми трябва. — Той вдигна слушалката и се пресегна да пусне монетата.
За пръв път в живота си Сюзан изгуби всякакъв контрол над себе си.
— Не! — изпищя с пълен глас тя и всички в ресторанта рязко се обърнаха.
За да подчертае своята решимост, Сюзан стисна двете си ръце с преплетени пръсти и ги вдигна рязко нагоре, като удари мъжа над китките. Изненадващо бързият удар изби и слушалката, и монетата от ръцете му. С обратния замах надолу Сюзан удари мъжа по челото между очите. Изненадан от неочакваното нападение, той политна назад. После бавно се свлече и седна с изпънати крака. Замаян от яростната атака, той застина неподвижно.
Сюзан бързо остави слушалката на място и стисна очи, в очакване да чуе звън. Телефонът наистина иззвъня. Беше Старк. Тя се опита да заговори спокойно, но думите бликнаха почти несвързано.
— Доктор Старк. Аз съм Сюзан Уилър. Имам отговорите… и то всичките. Невероятно е, наистина е така.
— Успокойте се, Сюзан. Какво означава всички отговори? — Гласът на Старк звучеше уверено и спокойно.
— Открих подбудата; открих и метода, и подбудата.
— Сюзан, говорите загадъчно.
— Пациентите, изпаднали в кома. Това не са случайни усложнения. Предварително са замислени. От болничните листове разбрах, че на всички е правен пълен тъканен профил.
Сюзан внезапно млъкна, като си припомни как Белоус я бе увещавал да се откаже от идеята, че тъканните изследвания имат някакво значение.
— Продължавайте, Сюзан — подкани я Старк.
— Ами отначало въобще не обърнах внимание на тази част от изследванията. Убедих се, че греша, едва след като попаднах в института „Джеферсън“.
Сюзан подозрително се озърна да разбере дали някой е чул последните й думи. Повечето посетители вече открито я наблюдаваха, но никой не се помръдна. Тя се свря още по-навътре в кабината и закри мембраната с шепа.
— Зная, че ще ви прозвучи невероятно — вече по-тихо продължи тя, — но институтът представлява разпределителен център за черния пазар на човешки органи. Отнякъде получават заявки за органи с определена тъканна характеристика. Който движи нещата оттук, проверява по болниците, докато се открие пациент от подходяща група. Ако му предстои операция, просто добавят малко въглероден окис към анестезията, а ако е постъпил само за лечение, с някоя от системите му вкарват сукцинилхолин. Настъпва мозъчна смърт. Пациентът е жив труп, чиито органи функционират, докато с него не се заемат касапите от института.