— Сюзан, тая история е направо невероятна — изумен възкликна Старк. — Мислите ли, че ще успеете да докажете подозренията си?
— Тъкмо в това е първият проблем. Ако се вдигне шум — да речем, полицията нахълта в института „Джеферсън“ — сигурно ще се натъкнем на някакъв резервен вариант за прикритие. Привидно заведението наподобява болница, специализирана за интензивно лечение. Освен това въглеродният окис и сукцинилхолинът се преработват бързо от обмяната на веществата и в телата на жертвите не остават никакви следи. Единственият начин да се разгроми организацията, която стои зад тези престъпления, е някой като вас да убеди властите да нахлуят без предупреждение.
— Идеята си струва да се обмисли, Сюзан, но ще трябва да чуя подробностите, които ви наведоха на тези фантастични заключения. В опасност ли сте сега? Мога да дойда да ви взема.
— Не, добре съм — каза Сюзан, като погледна към вътрешността на ресторанта. — По-лесно ще е да се срещнем някъде. Мога да взема такси.
— Чудесно. Ще се срещнем в кабинета ми в Мемориалната. Тръгвам веднага.
— Ще бъда там. — Сюзан понечи да затвори.
— Още нещо, Сюзан. Ако това, което казвате, е истина, то секретността е от огромно значение. Не споменавайте никому нищо, докато не поговорим.
— Ясно. Ще се видим след няколко минути.
Като затваряше телефона, Сюзан провери за номера на някоя таксиметрова служба. С последната десетцентова монета си поръча такси. Представи се като Шърли Уолтън. Отговориха й, че таксито ще дойде след десет минути.
Доктор Хауард Старк живееше в Уестън, приютил девет десети от лекарите в Бостън. Притежаваше просторна къща в стил „Тюдор“, но най-много се гордееше с викторианската библиотека. След разговора със Сюзан той затвори телефона, който стоеше върху бюрото му, дръпна чекмеджето отдясно и извади друг телефон — поддържан и проверяван с електронно устройство за всякакви допълнителни съпротивления и шумове — който не можеше да бъде подслушван без негово знание. Набра бързо номера, като наблюдаваше миниатюрния осцилоскоп в чекмеджето. Телефонът работеше нормално.
В контролната зала на института „Джеферсън“ слаб мъж с добре поддържани ръце посегна към звънящия червен телефон.
— Уилтън! — изкрещя Старк с едва прикрит гняв. — Доколкото те познавам, в сметките си доста ловък, а и притежаваш известни делови качества, но изглежда, си безсилен да заловиш едно младо невъоръжено момиче, попаднало в сграда, построена като замък. Не разбирам как си допуснал нещата да стигнат дотам. Предупредих те още преди няколко дни.
— Не се безпокой, Старк. Ще я открием. Излезе по корниза на сградата, но явно трябва да се върне вътре. Всички врати са запечатани. Десет души са на мое разположение. Не се безпокой.
— Да не се безпокоя! — изрева Старк. — Чуй какво ще ти кажа. Тя току-що ми телефонира и описа най-подробно цялата същност на нашата програма. Вече е излязла, глупако.
— Излязла? Невъзможно!
— Невъзможно било. Що за глупости ми говориш! Казах ти, че току-що ми се обади. Да не мислиш, че използва някой от вашите телефони? За бога, Уилтън. Защо не се погрижи за нея?
— Опитахме. Явно се е изплъзнала. А човекът, когото пратихме, досега не се е провалял. Същият, който се погрижи за Уолтърс.
— Господи, това беше съвсем друго. Защо просто не го очистихте, вместо да инсценирате самоубийство?
— Заради тебе. Нали ти вдигна врява, когато откриха лекарствата, складирани от оня стар чешит. Нека ти припомня колко се беше притеснил да не би по този повод властите да предприемат някакво голямо разследване. Трябваше не само да се отървем от Уолтърс, но и да го свържем с проклетите му лекарства.
— Цялата тая история ме кара да взема окончателно решение. Време е да приключим с тази операция. Ясно ли ти е, Уилтън?
— Великият лекар иска да излезе от играта, тъй ли? За три години това е първото незначително усложнение и ти искаш да се измъкнеш. Получи си парите за цялостно преустройство на безценната ти болница; направиха те шеф на хирургията. А сега искаш да ни оставиш на сухо. Чуй какво ще ти кажа, Старк. Колкото и да ти е неприятно, от сега нататък няма да издаваш заповеди, а ще ги изпълняваш. И първата е да се отървеш от това момиче.