— Искате да кажете, освен парите?
— Да.
— Ами това е удобен начин да се отървеш от някой, който ти пречи.
Старк съвсем неуместно се изсмя или поне така се стори на Сюзан.
— Не, имам предвид истинска изгода. Не се ли сещате за други облаги освен финансовите?
— Предполагам, тези, за които са предназначени органите, получават известни облаги, в случай че не узнаят как са били доставени.
— Имам предвид всеобщо облагодетелстване. Полза за цялото общество.
Сюзан се опита отново да разсъди, но очите й се затваряха. Тя се поизправи отново. Полза ли? Тя погледна към Старк. Смисълът на разговора се размиваше, убягваше й главното.
— Доктор Старк, не мисля, че сега е време…
— Хайде, Сюзан, опитайте. Извършихте такова забележително разкритие. Опитайте се да помислите. Важно е.
— Не мога. Толкова е ужасно, че дори самата дума звучи неуместно — „облага“. — Ръцете й се отпуснаха натежали. Тя разтърси глава. За секунда помисли, че наистина е заспала.
— Изненадвате ме, Сюзан. През последните няколко дни проявихте похвална интелигентност и си помислих, че вероятно ще бъдете една от малкото, които ще разберат и другата страна.
— Каква друга страна? — Сюзан стисна очи, после рязко ги отвори с надеждата, че ще й се подчинят.
— Нима не разбирате? — Старк отново се завъртя и облегна ръце на бюрото. — Съществуват ситуации, в които… как да се изразя… на обикновените хора, ако щете, не може да се разчита да вземат решения, които ще осигурят облаги след дълъг период от време. Обикновеният човек мисли само за непосредствените си нужди и егоистични изисквания.
Старк се изправи и застана в ъгъла, където се съединяваха двете огромни стъклени стени. Обходи с поглед големия медицински комплекс, построен с негова помощ. Сюзан усети, че й е невъзможно да се движи. Трудно й бе дори да обърне глава. Към умората се добавяше чувството на огромна тежест и отпадналост. Освен това фигурата на Старк непрекъснато губеше и възстановяваше очертанията си.
— Сюзан — каза той изведнъж, като се обърна отново с лице към нея, — трябва да осъзнаете, че медицината е пред прага на невероятен скок в своето развитие, най-големия в цялата й дълга история. Откриването на анестезията, откриването на антибиотиците… всяко едно от тези епохални постижения ще избледнее пред следващата гигантска стъпка. Предстои да разнищим загадката на имунологичните механизми. Скоро ще можем да трансплантираме всеки човешки орган, който пожелаем. Страхът от повечето разновидности на рака ще остане в миналото. Дегенеративните процеси, травмите… пред нас се откриват безкрайни възможности. Но такъв пробив не се постига лесно. Нужни са неимоверни усилия, дори жертви. Това е неизбежно. Необходими са първокласни институции като Мемориалната болница с нейното оборудване. После нужни са и хора като мен, по-скоро като Леонардо да Винчи, готови да прекрачат отвъд ограниченията на закона, за да осигурят напредъка. Ами ако Леонардо да Винчи се бе побоял да изрови труповете за дисекция? Ами ако Коперник беше отстъпил пред догмите на църквата? Къде щяхме да сме днес? За да утвърдим поредния скок, нужни са ни факти, неоспоримо доказани факти. Достатъчно умна сте, за да оцените това, Сюзан.
Въпреки тъмната пелена, забулила разсъдъка й, Сюзан започна да се досеща за какво говори Старк. Тя се опита да стане, но дори ръцете не й се подчиниха. Напрегна сили, но успя само да бутне чашата си на пода. Кубчетата лед се разпиляха.
— Разбирате ли за какво говоря, Сюзан? Мисля, че разбирате. Нашата правна система не е в състояние да отговори на нуждите ни. Господи, та те не се решават да умъртвят пациент, даже след като се уверят, че мозъкът му се е превърнал в безжизнено желе. Как може науката да напредва, щом на всяка крачка се натъкваме на подобни спънки? А сега, Сюзан, искам да помислите внимателно. Зная, че в момента ви е трудно, но опитайте. На всяка цена трябва да получа вашия отговор. Вие притежавате изключителен ум. Без съмнение принадлежите към… как да кажа… елит звучи като изтъркано клише, но вие разбирате какво имам предвид. Имаме нужда от вас, от хора като вас. Нека ви кажа, че хората, които ръководят института „Джеферсън“, са на наша страна. Разбирате ли?