— Ще бъдете прикрепени към отделението в „Пети Биърд“ само за един от трите месеца на обучението ви по хирургия тук, в Мемориалната болница — каза той и продължи с досадната монотонност, присъща на самодоволните педагози: — В известни отношения това положение е благоприятно, а в други — не, както толкова много неща в живота.
Карпен се изхили на несръчната му поучителност, но бързо млъкна, щом забеляза, че е сам.
Белоус се вгледа в него и продължи:
— Стажът в „Пети Биърд“ включва и интензивното хирургично отделение. Следователно ще бъдете подложени на интензивно обучение. Това е положителната страна. Лошото е, че стажът ви тук започва в такъв начален етап от клиничната ви работа. Доколкото разбирам, това е първото ви обучение в клиника, така ли е?
Карпен се поогледа наляво-надясно, за да се увери, че последният въпрос е отправен към него.
— Ние… — Гласът му секна и той се изкашля. — Да, така е — успя да измънка.
— В интензивното отделение — продължи Белоус — вие всички ще научите най-много неща, но то представлява и най-критичното място по отношение грижите за пациентите. Всички назначения, които определяте, трябва да бъдат потвърдени от мен или един от интернистите, които работят там и с които скоро ще се срещнете. Но ако правите назначения в интензивното отделение, те трябва да бъдат потвърдени още в същия момент. Назначенията за пациенти извън него могат да се потвърждават общо, по всяко удобно време през деня. Това ясно ли е?
Белоус ги изгледа подред, включително и Сюзан, която отвърна на погледа му, без да промени неопределеното си изражение. Първото й впечатление от Белоус не беше особено благоприятно. Държането му изглеждаше неестествено, а порицанието, с което ги посрещна, й се стори излишно на този ранен етап. Монотонният говор, съчетан с жалкия опит за поучение, сякаш потвърждаваше образа на хирурга, който Сюзан беше започнала да си изгражда от предишни разговори и от прочетеното — несигурен, себичен, чувствителен към критика и преди всичко скучен. Сюзан не забеляза, че Марк Белоус е мъж. Такава мисъл изобщо не й мина през ум.
— И тъй — продължи Белоус, — ще се погрижа да получите копия от някои програми, от които ще добиете най-обща представа за всекидневната ви заетост. Пациентите в отделението и в интензивния сектор ще бъдат разпределени помежду ви. Ще работите заедно с интерниста, който е запознат със случая. Що се отнася до новопостъпващите, искам сами да си изработите разписание за разпределяне помежду ви. Ще се редувате да правите пълна обработка на документацията на всеки новопостъпил. За нощните повиквания искам поне един от вас да стои тук. Това означава дежурство веднъж на пет нощи, няма да е кой знае каква тежест. Всъщност това е по-рядко, отколкото в обичайната практика. Ако други искат да остават вечер — чудесно, но поне един ще остава тук през цялата нощ. Съберете се по някое време днес и ми направете разпределение на дежурствата по дати. Визитациите в интензивния сектор започват всяка сутрин в шест и трийсет. Преди това искам да сте видели пациентите и да сте подбрали необходимата информация, която ще представите по време на визитацията. Това ясно ли е?
Феъруедър погледна слисано Карпен. Понаведе се и прошепна в ухото му:
— Господи, ще трябва да ставам, преди да съм си легнал!
— Имате ли въпроси, мистър Феъруедър? — запита Белоус.
— Не — бързо отговори Феъруедър, уплашен от факта, че Белоус знае името му.
— А в останалото до обед време — каза Белоус, като погледна отново часовника си — ще ви заведа в отделението и ще ви представя на медицинските сестри, които, сигурен съм, ще се разтреперят от радост, щом ви видят — усмихна се кисело той.
— Вече усетихме радостта им — обади се за пръв път Сюзан. Гласът й прикова погледа на Белоус върху нея. — Не очаквахме да ни посрещнат с духов оркестър, но не очаквахме също и такова пренебрежение.