Външността на Сюзан вече бе смутила Белоус. Гласът й породи у него оживление, пулсът му леко се ускори. Тялото му бе обхванато от прилив на вълнение, което му напомни как наблюдаваше скандиращите момичета в къси полички по ученическите състезания и как му се искаше те да бъдат голи. Чудеше се какво да каже.
— Мис Уилър, ще трябва да разберете, че сестрите тук се интересуват главно от едно нещо.
Найлс намигна съучастнически на Голдбърг, който не схвана намека.
— Да се грижат за пациентите, и то безупречно. А когато дойдат нови студенти или стажанти, това става доста трудна задача. От опит всички те са научили, че новият персонал понякога е по-страшен от бактериите и вирусите, взети заедно. Така че не очаквайте да ви приветстват като спасители тук, най-малко пък сестрите.
Белоус замълча, но Сюзан не отговори. Тя мислеше за него. Поне беше реалист, а това бе искрица надежда след твърде неблагоприятното първо впечатление.
— Във всеки случай, след като ви покажа отделението, ще отидем в операционната зала. В десет и трийсет има запланувана операция на жлъчен мехур, която ще извърши някой от щатните хирурзи. Това ще ви даде възможност да облечете стерилен екип и да разгледате една операционна зала отвътре.
— Както и дръжката на екартьора1 — добави Феъруедър.
За първи път атмосферата се разведри и всички се засмяха.
Долу в операционното отделение д-р Дейвид Каули беснееше, без да щади никого. Помощната сестра се разплака по време на операцията и трябваше да бъде сменена. На анестезиолога специализант се наложи да изтърпи една от най-тежките бомбардировки от цинизми и злостни епитети, които някога бяха стигали до ушите му. Хирургът специализант, който асистираше отначало, получи малко порязване на десния показалец от скалпела на Каули.
Каули беше един от преуспяващите хирурзи общ профил в Мемориалната болница, с просторен личен кабинет на десетия етаж в същата сграда. Навремето обучаван в Мемориалната болница, той вече си вадеше хляба в нея. Когато нещата вървяха добре, беше много приятен човек, зареден с шеги и пикантни историйки, винаги готов да даде съвет, да се хване на бас, да се посмее. Но когато нещата вървяха противно на неговите желания, той се превръщаше в злобен неврастеник, който бълваше обиди срещу всекиго и всичко. С две думи, беше младеж в кожата на сприхав старец.
Единственият му за деня случай бе протекъл лошо. Първо, помощната сестра беше сбъркала и заредила стенда с инструментариум за опериране на жлъчен мехур, който се използваше от специализантите. Д-р Каули реагира, като вдигна таблата и я захвърли на пода. След това пък пациентът трепна малко, когато правеше първоначалния разрез. С голямо усилие на волята Каули успя да обуздае желанието си да запрати скалпела по анестезиолога специализант. После дойде ред на някаква рентгенова снимка, която не се появи точно в момента, в който Каули я поиска. Проклетията му така уплаши бедния техник, че първите два филма бяха напълно осветени.
Каули като че ли забрави истинската причина за лошото протичане на този случай. Той самият случайно беше дръпнал най-близката връзка на артерията към жлъчния мехур и по тази причина раната за секунди се напълни с кръв. Беше много трудно да се изолира отново кръвоносният съд и да се завърже, без да се наруши целостта на чернодробната артерия. Дори след като кървенето беше овладяно, Каули все още не бе сигурен дали не е изложил на риск кръвоснабдяването на черния дроб.
Все още в плен на гнева, той влезе в празния лекарски офис. Мърмореше под нос и вървеше покрай редицата шкафчета, за да стигне до своето. С изразителен жест захвърли бонето и маската на пода. После разтърси шкафчето си с ритник.
— Тъпи некадърни мърлячи! Това проклето място отива по дяволите.
Яростният ритник по вратата на шкафчето, последван от юмручен удар, предизвика няколко неща. Първо, вдигна се облак от досега необезпокояван прах, който се беше трупал върху шкафа в продължение на повече от пет години. Второ, някаква обувка от операционната екипировка падна от сътресението и едва не го улучи по главата. Трето, от удара се отвори съседното шкафче и известна част от съдържанието му се изсипа на пода.
Каули се зае първо с обувката. Захвърли я с всичка сила по отсрещната стена. После отвори с ритник съседното шкафче и се приготви да натика обратно нещата, които бяха изпадали. Обаче това, което зърна, го накара да се поспре.