Белоус измъкна от рафта голяма папка „История на заболяването“, постави я върху бюрото и седна. Сюзан прочете името върху папката: Н. Грийнли. Студентите се скупчиха около Белоус.
— Един от най-важните моменти при грижи за оперираните пациенти, всъщност за всякакви пациенти, е балансът на течностите — каза той и отвори папката. — Ето тук един добър пример за доказване на това твърдение.
Вратата се отвори рязко и в стаята нахлуха светлина и болнични шумове, а заедно с тях и Даниел Картрайт, стажант в „Пети Биърд“. Той беше дребен мъж, не по-висок от метър и седемдесет. Бялото му облекло беше намачкано и опръскано с кръв. Имаше хубави мустаци, но брадата му не беше много гъста и всеки косъм, от корена до върха, стоеше отделно от останалите. Темето му явно оплешивяваше доста бързо. Картрайт бе приветлив човек и се запъти направо към групата.
— Здрасти, Марк — каза той и махна с ръка за поздрав. — Свършихме рано с гастректомията, ще ми се да си тръгнем заедно.
Белоус представи Картрайт на групата и го помоли да изложи накратко случая на Нанси Грийнли.
— Нанси Грийнли — започна механично Картрайт, — двайсет и три годишна жена, постъпва в Мемориалната болница приблизително преди седмица за дилатация и кюртаж. Анамнеза — изцяло необременена от минали заболявания. Обичайните предоперативни изследвания нормални, включително и отрицателна проба за бременност. По време на анестезията получава усложнения и оттогава е в кома и не реагира. Електроенцефалограмата отпреди два дни показа съвсем права линия. В момента състоянието й е устойчиво: теглото се задържа; диурезата е добра; кръвно, пулс, електролити и тъй нататък — всичко е окей. Вчера следобед температурата й леко се покачи, но при прислушване дишането е чисто. Общо взето, момичето не се предава.
— Не се предава при доста помощ от наша страна — поправи го Белоус.
— На двайсет и три ли е? — попита изведнъж Сюзан, като погледна към леглата. По лицето й мина сянка на тревога. Меката светлина в интензивното отделение скри това от останалите. И Сюзан Уилър беше на двайсет и три години.
— Двайсет и три или двайсет и четири, не е чак толкова важно — каза Белоус, докато обмисляше как да представи по най-добър начин проблема за баланса на течностите в тялото.
Но за Сюзан беше важно.
— Къде е тя? — Сюзан не беше съвсем сигурна дали наистина иска да й отговорят.
— В ъгъла отляво — каза Белоус, без да вдига поглед от листа с отчета за приетите и отделени течности. — Важното е да проверяваме точното количество течности, които е отделила пациентката, в сравнение с точното количество, което е получила. Разбира се, данните са отчетени в определен час, а ние се интересуваме повече от динамичното състояние. Но можем да получим доста добра представа за него. Сега, да видим, отделила е хиляда шестстотин и петдесет милилитра урина.
Сюзан не слушаше. Очите й се напрягаха да различат очертанията на неподвижната фигура на леглото в ъгъла. От мястото, където стоеше, тя виждаше само тъмна коса и бледо лице. От устата излизаше тръба, свързана с голям апарат до леглото, който съскаше при движението си надолу-нагоре и обдишваше пациентката. Тялото беше покрито с бял чаршаф; ръцете бяха открити, разперени под ъгъл спрямо тялото. Към лявата беше включена система. Друга система бе включена от дясната страна на шията. От малък прожектор на тавана насочен лъч осветяваше главата и гърдите на пациентката, което правеше гледката още по-тягостна. Останалото тънеше в сянка. Никакво движение, никакъв признак на живот, освен ритмичното съскане на обдишващия апарат. Пластмасова тръбичка се виеше някъде изпод пациентката и се свързваше с една градуирана банка за урина.
— Трябва също ежедневно да следим точното тегло — продължаваше Белоус.
Гласът му почти не достигаше съзнанието на Сюзан. Двайсет и три годишна жена… тази мисъл отекваше в ума й. Тъй като й липсваше клиничен опит, реагираше спонтанно. Бяха на еднаква възраст и Сюзан неволно се постави на нейно място. Поради наивността си свързваше сериозната медицина с пациенти на преклонна възраст, които са получили своето от живота.
— Колко време, откакто не реагира? — запита разсеяно, без да откъсва очи от пациентката в ъгъла, без дори да мигне.
Сепнат от този неуместен въпрос, Белоус обърна глава и я изгледа. Той беше сляп за нейното психологическо състояние.