— Осем дни — отговори, леко подразнен, че някой прекъсва обяснението му за баланса на течностите. — Но това няма нищо общо с днешното ниво на натрия, мис Уилър. Бихте ли задържали вниманието си върху темата, която сега обсъждаме. — Белоус се обърна към другите: — Очаквам от вас до края на седмицата да усвоите обичайните назначения, свързани с баланса на течностите. Та докъде стигнах? — Той се залови отново с изчисленията и всички освен Сюзан се надвесиха над него, за да следят нарастващите цифри.
Все така вперила очи в неподвижната фигура, Сюзан прехвърляше наум онези от приятелките си, на които бяха правили кюртаж. Питаше се какво наистина ги дели, нея или тях, от положението на Нанси Грийнли. В продължение на няколко минути тя хапеше долната си устна, както правеше по навик, когато бе вглъбена в мисли.
— Как се случи това? — отново съвсем неочаквано попита Сюзан.
Главата на Белоус за втори път се вдигна, и то още по-бързо, сякаш очакваше неизбежна катастрофа.
— Кое как се случи? — отговори с въпрос той и огледа внимателно залата в търсене на нещо, което да му подскаже за какво става дума.
— Как изпадна пациентката в кома?
Белоус се облегна на стола, остави молива и затвори очи. Позабави се, сякаш броеше до десет, преди да отговори.
— Мис Уилър, трябва да се опитате да ми помогнете — каза бавно и снизходително той. — Съсредоточете се, моля ви. Що се отнася до пациентката, това е още един от необяснимите капризи на съдбата. Отлично здраве… обикновен кюртаж… анестезия и индуктиране на тръбата — безупречни. Тя просто не се събужда. Някакъв вид мозъчна хипоксия. Мозъкът не е получил нужния кислород. Ясно ли е? А сега да се върнем към работа. Цял ден ще се мотаем тук, докато напишем тези назначения, а в дванайсет имаме обща визитация.
— Това усложнение често ли се случва? — продължи в същия дух Сюзан.
— Не — каза Белоус, — такива случаи са една хилядна от процента.
— Но за нея е било сто процента — добави Сюзан с известна острота в гласа.
Белоус я погледна. Не разбираше какво цели тя. Човешката страна в случая на Нанси беше престанала да го интересува. Той се стараеше да поддържа необходимото ниво на йоните и високо количеството на урината, както и да не допуска бактериална инфекция. Не желаеше Нанси да умре, докато беше под негово наблюдение, защото това щеше да се отрази върху мнението за собствената му компетентност и Старк не би пропуснал случая да направи няколко подбрани коментара по негов адрес. Твърде добре си спомняше какво каза Старк на Джонстън, след като един подобен случай завърши със смърт, докато беше под негово наблюдение. Не че Белоус не се интересуваше от човешката страна на въпроса, но просто нямаше време за нея. Пък и броят на случаите, минали през главата му, водеше до известна притъпеност и скованост, резултат от периодичното извършване на една и съща дейност. Белоус не направи връзка между възрастта на Сюзан и Нанси Грийнли, нито пък допускаше колко уязвими са чувствителните натури при пръв досег с болнична среда.
— За стотен път повтарям, да се върнем към работата си. — Той придърпа стола по-близо до бюрото и нервно прокара ръка през косата си. Погледна си часовника, преди да поднови изчисленията. — И тъй, ако използваме четвърт литър нормален физиологичен разтвор, да видим колко милиеквивалента ще получим в две хиляди и петстотин милилитра.
Сюзан беше напълно откъсната от разговора, почти като в транс. Водена от неутолимо любопитство, тя заобиколи бюрото и тръгна към Нанси Грийнли, като се движеше бавно и предпазливо, сякаш приближаваше към нещо опасно. Поглъщаше всички подробности веднага щом станеха различими. Очите на Нанси Грийнли бяха полузатворени, виждаше се долният край на сините й ириси. Лицето й беше мраморнобяло в ореола от тъмна, почти черна коса. Устните й бяха сухи и напукани; специална пластмасова поставка държеше устата й отворена, за да не захапе ендотрахеалната тръба. Кафеникава втвърдена корица личеше върху предните й зъби — засъхнала кръв.
Леко замаяна, Сюзан за миг отмести очи от лицето й, после отново я погледна. Нечовешкият вид на доскоро нормалната млада жена я накара да потрепери от някакво неопределено чувство. Не беше само жалост. Имаше друга вътрешна болка, осъзнаване на тленността, усещане за абсурдното в живота, който така лесно може да бъде прекъснат, чувство на униние и безпомощност. Всичко това връхлетя внезапно в ума й и причини необичайно овлажняване на дланите й.
Внимателно, сякаш докосваше фин порцелан, Сюзан повдигна едната ръка на Нанси Грийнли. Беше учудващо студена и съвсем отпусната. Дали не с мъртва? — за миг си помисли Сюзан. Но електронният сигнал на монитора трескаво прекосяваше екрана и я убеждаваше в противното.