— Карате ме да мисля, че по баланса на течностите всичко ви е от ясно по-ясно, мис Уилър — каза Белоус, застанал до Сюзан. Гласът му наруши полутранса й и тя остави внимателно ръката на Нанси Грийнли. За нейна изненада цялата група се беше придвижила до леглото. — Да слушат всички. Това е линията на централното венозно налягане. — Белоус вдигна пластмасовата тръбичка, чийто край се мушваше като змия в шията на Нанси Грийнли. — Засега я държим отворена. Венозната система е включена от другата страна и ето там ще пуснем нашите двеста и петдесет милилитра нормален физиологичен разтвор с двайсет и пет милиеквивалента калий при скорост сто двайсет и пет милилитра на час. Дотук добре — продължи Белоус след кратка пауза, явно замислен, докато гледаше разсеяно пациентката. — Картрайт, не забравяй да назначиш електролиза на урината за днес, но остави сегашното назначение за ежедневна електролиза на серума. О, да, включи и нивата на магнезия. Ясно ли е?
Картрайт бързо записваше тези назначения в личния картон на Нанси Грийнли. Белоус взе чукчето за проверяване на рефлекси и разсеяно пробва дълбоките рефлекси на сухожилията на краката. Реакция не последва.
— Защо не направихте трахеостомия2? — попита Феъруедър.
Белоус го погледна заинтригуван.
— Много подходящ въпрос, мистър Феъруедър. — Той се обърна към Картрайт. — Защо не направихме трахеостомия, Даниъл?
Картрайт вдигна поглед към Белоус, после отново го сведе към пациентката. На лицето му се четеше видимо смущение. Той се взря в личния картон на Нанси, макар да знаеше, че нужната информация не е там.
Белоус отново погледна Феъруедър.
— Твърде уместен въпрос, мистър Феъруедър. И ако правилно си спомням, аз наистина казах на доктор Картрайт да доведе момчетата от УНГ, за да направим тъкмо това. Така ли е, доктор Картрайт?
— Да, така е — потвърди Картрайт. — Аз се обадих, но те не отговориха повече.
— Не ги ли извика повторно? — добави Белоус с неприкрито раздразнение.
— Не, бях зает… — започна Картрайт.
— Остави тези глупости, Картрайт — прекъсна го Белоус. — Просто извикай по спешност момчетата от УНГ. Няма изгледи тази тук да се съвземе, а за продължително респираторно поддържане ни е нужна трахеостомия. Вие разбирате, мистър Феъруедър, маншетът на ендотрахеалната тръба постепенно ще причини некроза на стените на трахеята. Правилно разсъждавате.
Харви Голдбърг не го свърташе на едно място — много му се искаше той да бе задал въпроса вместо Феъруедър.
Сюзан изплува от дълбините на своя унес благодарение на разменените между Белоус и Картрайт реплики.
— Има ли някой представа защо на пациентката се е случило това ужасно нещо? — попита Сюзан.
— Какво ужасно нещо? — нервно отвърна Белоус, докато мислено провери системата, респиратора и монитора. — О, имате предвид, че не се е събудила изобщо… Е… — За миг той млъкна. — Сетих се за още нещо. Картрайт, като викаш консултанти, накарай невролозите да се размърдат и да дойдат за нова електроенцефалограма. Ако пак е гладка, може би ще успеем да вземем бъбреците.
— Бъбреците?! — възкликна ужасено Сюзан, като се опитваше да не мисли какво би значело това изречение за Нанси Грийнли.
— Вижте какво — каза Белоус и опря протегнати ръце на перилата на леглото. — Ако мозъкът е свършил, ако за нищо не става, тогава поне можем да присадим бъбреците на някой друг, при условие, разбира се, че убедим семейството за това.
— Но тя може да дойде в съзнание — възпротиви се Сюзан, зачервена и с блеснали очи.
— Има такива случаи — вдигна рамене Белоус, — но не и когато е налице права линия на ЕЕГ-то. Нека не си затваряме очите. Мозъкът е в инфаркт, мъртъв е и няма начин да се възстанови. Мозъчната трансплантация все още е невъзможна, макар че в отделни случаи би била много полезна. — Той погледна предизвикателно към Картрайт, който усети намека и се засмя.
— Никой ли не знае защо мозъкът на тази пациентка не е получил необходимия кислород по време на операцията? — върна се към предишния си въпрос Сюзан, в отчаян опит да пропъди мисълта за отделяне на бъбреците от тялото на Нанси.
— Не — призна Белоус, като я гледаше в очите. — Случаят беше съвсем обикновен. Проверили са всяка стъпка от анестезирането. Падна се на един от най-педантичните анестезиолози специализанти и той е разнищил всичко до последната подробност. Искам да кажа, че е бил безкомпромисен към себе си. Но обяснение няма и няма. Може пък да е получила удар, тъй си мисля аз; може в хода на операцията да се е отключила нейната податливост към мозъчен удар. Не зная. Във всеки случай мозъкът е останал лишен от кислород твърде дълго, в резултат на което много мозъчни клетки са умрели. За съжаление те са твърде чувствителни към нивото на кислорода. И първи умират, когато кислородът падне под критичното ниво. И ето го резултата — ръката му, с отворена нагоре длан, мина в красноречив жест над Нанси Грийнли, — едно мекотело. Сърцето бие, защото то не зависи от мозъка. Но всичко останало трябва да се прави изкуствено. Обдишваме я с оня респиратор там. — Белоус махна към съскащата машина вдясно от главата на Нанси. — Поддържаме критичния баланс на течностите и електролитите, както проверихме преди няколко минути. Трябва да я храним, да регулираме температурата… — Белоус спря след думата „температура“. — Картрайт, назначи за днес и рентгенова снимка на място. Почти забравих за повишението на температурата, което спомена преди малко. — Белоус погледна към Сюзан. — Ето как повечето от тези вегетиращи пациенти напускат живота — пневмония… единственият им приятел. Понякога се чудя какво, по дяволите, ще постигна, като лекувам пневмонията. Но в медицината не си задаваме такива въпроси. Лекуваме пневмонията, защото имаме антибиотици.
2
Хирургическа манипулация за облекчаване затруднено дишане (като при дифтерит), при която се прави отвор на трахеята през шията и се въвежда метална, пластмасова или гумена тръба. — Б.пр.