— За това ли сте планиран днес? — попита Сюзан, докато обмисляше отговора си. Както и да си го представяше, знаеше, че от професионална гледна точка не може да си позволи да приеме предложението му. А същевременно той я привличаше.
— Точно така, минисектомия или нещо подобно — каза той.
Някой почука на вратата и Сюзан трепна. Още преди да успее да отговори, в стаята влезе Сара Стърнс. Сюзан нервно се засуети със спирателното кранче на системата. Почти веднага осъзна колко детински е реагирала и се ядоса, че се е повлияла до такава степен от порядките в болницата.
— Пак ли инжекция? — попита Бърман умърлушено.
— Пак — предоперативната. Обърни се, приятелю — каза мис Стърнс.
Тя попритисна Сюзан, като минаваше да остави таблата на нощното шкафче.
Бърман стеснително погледна Сюзан, преди да се обърне на дясната си страна. Мис Стърнс оголи левия му хълбок и стисна в шепа плътта му. Иглата светкавично се заби в мускула. Всичко като че ли свърши, преди да е започнало.
— Не се безпокойте за скоростта на системата — каза мис Стърнс на път за вратата. — Скоро ще я регулирам. — И излезе.
— Е, аз трябва да тръгвам — каза Сюзан.
— Уговорихме ли се? — попита Бърман, като се опитваше да не се отпуска на левия си хълбок.
— Не зная, Шон. Не съм сигурна как да постъпя. Имам предвид от професионална гледна точка.
— От професионална ли? — Бърман беше искрено изненадан. — Сигурно са ви обработили психологически.
— Може би. — Тя погледна часовника си, вратата и обратно към него. — Добре — каза накрая, — ще се срещнем. А дотогава вие трябва да се възстановите. Ще преживея съмнението в моя професионализъм, но не искам да бъда обвинена, че се възползвам от един инвалид. Ще се отбия да ви видя, преди да ви изпишат. Имате ли представа колко време ще останете тук?
— Моят лекар каза три дни.
— Ще се отбия отново, преди да си тръгнете — каза Сюзан, докато отиваше към вратата.
Там трябваше да даде път на един санитар, който идваше с болнична количка, за да откара Бърман в операционна зала №8 за планираната менисектомия. Сюзан се обърна и го погледна, преди да завие надолу по коридора. Показа му стиснатите си палци, а той й отвърна с усмивка. Докато вървеше към сестринския офис, тя мислеше за обърканите си чувства. Беше й приятно, че срещна човек, към когото почти веднага изпита влечение; в същото време се упрекваше, че държането й издава липса на професионализъм. Бе принудена да признае, че във всяко отношение лекарската професия ще й създава затруднения.
Понеделник, 23 февруари, 12:10 ч.
Сюзан криволичеше по коридора, задръстен от количките с обеда, като на ски слалом. Сравнително приятната миризма, която се носеше от безцветните ястия, я подсети, че още не е яла през този ден. Две филийки препечен хляб, хапнати в движение, едва ли можеха да минат за ядене.
Количките с обеда като че ли допълниха картината на пълен хаос в сестринския офис на „Пети Биърд“. Струваше й се истинско чудо, че всеки пациент получава предписаните му лекарства, храна и други назначения. Сара Стърнс приятно я изненада, като й се усмихна и изпусна едно „благодаря“, преди да й посочи къде да остави таблата. Никой друг не забеляза нейното присъствие и тя излезе. Колеба се две-три секунди, преди да реши да тръгне по стълбите, вместо да чака претъпкания асансьор. В края на краищата интензивното отделение беше само три етажа по-долу.
Стълбите бяха с метална релефна настилка, подобна на кована мед. Първоначалният им оранжев цвят отдавна бе потъмнял до мръснокафяво, освен по средата, където всяко стъпало беше излъскано до блясък от многобройните стъпки. Стените на стълбището бяха от сгуробетон, боядисани в тъмносиво. Боята беше стара и се лющеше. Някаква по-раншна злополука с канализацията беше оставила множество петна от течове по цялата стена вдясно. Тя ги виждаше отново всеки път, щом завиеше на площадката и започнеше да слиза по следващия ред стъпала. Единственото осветление на стълбището бяха голите електрически крушки на всяка площадка. На четвъртия етаж крушката беше изгоряла и понеже бе доста тъмно, Сюзан трябваше предпазливо да плъзга крак, за да намери първото от следващите стъпала. Разстоянията между етажите й се сториха особено дълги.