— Пациентът беше интересен — отговори тя, готова за нова лекция на тема точност.
— Надявам се, можете да измислите и по-добро извинение.
— Да си призная, сменях превръзката на обрязания Робърт Редфорд. — Тя се престори, че вниманието й е погълнато от диапозитива. След малко погледна към Белоус, който се изхили и поклати глава.
— Вие сте твърде…
Белоус спря, защото осъзна, че човекът на подиума го пита нещо. Успя да чуе само „… вие можете да ни осведомите по този въпрос, нали, доктор Белоус?“.
— Извинете, доктор Старк, не чух въпроса — каза той леко смутен.
— Показва ли признаци на пневмония? — повтори Старк.
Стройната му фигура се очертаваше на фона на голяма рентгенова снимка на бял дроб със затъмнение вдясно. Чертите му не се виждаха.
Един специализант, колега на Белоус, който седеше точно зад него, се наведе напред и му прошепна:
— Говори за Грийнли бе, глупак!
— Е, тя наистина имаше слабо повишена температура вчера — каза Белоус и се изправи. — Обаче гърдите й са чисти при прислушване. Рентгеновата снимка преди два дена беше нормална, но ние имаме запланувана и за днес. Имаше бактерии в урината и ние вярваме, че не пневмонит, а по-скоро цистит е причината за повишената температура.
— Това ли е точното местоимение, което искахте да употребите, доктор Белоус? — попита Старк, като пристъпи към катедрата и опря длани върху нея.
Сюзан се напрягаше да го види — това беше прочутият и невъзможен завеждащ хирургия. Но лицето му все още се губеше в сянка.
— Местоимение ли, сър? — хрисимо попита Белоус, очевидно объркан.
— Местоимение, да. Вие знаете какво е местоимение, нали, доктор Белоус?
Тук-там се чу смях.
— Да, мисля, че зная.
— Това е по-добре — каза Старк.
— Кое е по-добре? — продължи да пита Белоус. Веднага съжали за въпроса. Последва нов смях.
— Изборът ви на местоимение е по-добър, доктор Белоус. Доста се уморявам да слушам „ние“ или някое неопределено „той“, или „тя“. Обучението ви като хирурзи включва и това да можете да боравите с информация, да я преработвате и след това да вземате решение. Когато задавам въпрос на един от вас, специализантите, искам вашето мнение, а не на групата. Това не означава, че другите не участват при взимането на решение, но след като вече сте решили, искам да чуя „аз“, не „ние“ или „някой“.
Старк се отмести на няколко крачки от катедрата и се облегна на показалката.
— А сега да се върнем към грижите за коматозната пациентка. Искам отново да подчертая, че трябва да сте много бдителни с такива пациенти, господа. Макар че е обезкуражаващо поради хроничната нужда от интензивни грижи и мрачната крайна прогноза, понякога възнаграждението може да се окаже невероятно голямо. Дори само това, което ще научите, няма да има цена. Наистина е крайно трудно да се поддържа хомеостаза4 за продължителен период от време, когато мозъкът е…
Неочаквано отстрани на стената започна бързо да премигва някаква червена светлина. Всички погледи в залата се обърнаха натам. На телевизионния екран под нея се изписа съобщението: „Сърдечен блок в интензивното отделение на «Втори Биърд».“
— По дяволите — измърмори Белоус и хукна навън.
Картрайт и Рийд го последваха незабавно. Тримата си проправиха път към пътеката между редовете. Сюзан и останалите четирима студенти се поколебаха за миг и като си хвърлиха окуражителни погледи, тръгнаха вкупом след тях.
— Та както казвах, хомеостаза се поддържа трудно, когато мозъкът е необратимо увреден. Следващият диапозитив, моля — каза Старк, като погледна бележките си върху катедрата, без да обръща внимание на групата, която стремително напусна залата.
Понеделник, 23 февруари, 12:16 ч.
Шон Бърман несъмнено беше много разтревожен, че е в болница и му предстои неотложна операция. Той разбираше много малко от медицина и въпреки че му се искаше да е по-добре осведомен, не си беше направил труда да разпита какво му има и как ще го лекуват. Страхуваше се от лекари и болести. Всъщност беше склонен да отъждествява тези понятия, вместо да ги разглежда като противоположности. За това и мисълта, че трябва да го оперират, накърняваше неговата чувствителност. Разумът му не можеше да приеме, че някой ще разреже кожата му с нож. Щом си го представеше, стомахът го присвиваше и по челото му избиваше пот. Опита се да не мисли за това. На езика на психиатрите тази реакция се нарича „отхвърляне на реалното“. И той го правеше доста успешно до идването си в болницата, следобеда преди заплануваната операция.
4
Физиологично равновесие между вътрешните системи на тялото, независимо от промените във външната среда. — Б.пр.