Сюзан трудно възприе факта, че Белоус действително е казал тези думи. Още веднъж трябваше да приеме, че той, а вероятно и целият екип, не мисли за Нанси Грийнли като за човек. Тя по-скоро изглеждаше като част от сложна игра, като връзката между футбола и играещите отбори. Футболът беше важен само като средство за изява, което ще даде предимство на единия отбор. Нанси Грийнли беше едно предизвикателство за техническите им умения, една игра, която трябваше да се изиграе. Окончателният резултат вече бе от по-малко значение, отколкото ежедневните игри, ходове, контраудари.
У Сюзан се оформяше двойствено отношение към клиничната медицина. Нейната събудила се женска чувствителност, изглежда щеше да й попречи правилно да се ориентира в тази бездушна обстановка. Тя мълчаливо копнееше за познатата стара аудитория с нейните абстракции. Действителността беше твърде горчива, прекалено студена и съвсем безучастна.
И в същото време беше очарована и удовлетворена от това, че вижда как се прилагат основните научни познания, които бе придобила. Благодарение на физиологичните опити със сърца на животни тя разбираше какъв проблем представлява фибрилиращото сърце на Нанси Грийнли. Ако само можеше да се деполяризира цялата му маса, за да спре всякаква електроактивност, то нормалният му ритъм би се възстановил.
Сюзан си наложи да гледа как Белоус поставя наконечниците на дефибрилатора върху оголения гръден кош на Нанси Грийнли — единия точно над гръдната кост, а другия отстрани вляво, леко деформиращ лявата гърда с бледо зърно.
— Всички да се дръпнат от леглото! — заповяда Белоус.
Той натисна контакта с десния си палец и мощен електрически заряд премина през гръдния кош на Нанси, а между двата наконечника се образува дъга. Тялото й подскочи нагоре. Ръцете й паднаха тежко върху гърдите, с изкривени навътре длани. Електронният сигнал изчезна от екрана, после отново се появи, като показваше сравнително нормална картина.
— Има добър пулс — каза Картрайт.
Рийд преустанови външния масаж. В продължение на няколко минути пулсът остана равномерен. Появи се вентрикуларна екстрасистола. Пулсът отново се стабилизира за няколко минути, после една след друга се появиха нови три екстрасистоли.
— Вентрикуларна тахикардия — промълви Шъргуд. — Сърцето е все още много лесно възбудимо. Тук трябва да има нещо доста сериозно.
— Ако знаеш какво е, не го крий от нас! — каза Белоус. — Междувременно нека направим малко лидокаин, петдесет кубика.
Той пое готовата спринцовка от сестрата и го инжектира в системата. Сюзан се премести така, че да вижда по-добре екрана на монитора.
Въпреки лидокаина ритъмът бързо се влоши и отново започна фибрилация. Белоус изруга, Рийд поднови масажа, а сестрата отново зареди дефибрилатора.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита Белоус и махна с ръка, за да му подадат нова ампула с бикарбонат. Не очакваше отговор; въпросът му беше чисто реторичен.
Нова доза епинефрин, поставен венозно и последван от втори опит за дефибрилация, върна сърцето към някакво подобие на нормален ритъм. Но екстрасистолите се появиха пак въпреки допълнителния лидокаин.
— Проблемът трябва да е същият като в операционната — каза Белоус, като наблюдаваше как екстрасистолите зачестяват, докато ритъмът се разпадне във фибрилация. — Почвай отново, Рийд, момчето ми! Хайде, дружина!
До 1:15 ч. Нанси Грийнли беше дефибрилирана двайсет и един пъти. След всеки шок се възвръщаше сравнително нормален ритъм, който съвсем скоро се разпадаше във фибрилация. В 1:16 ч. телефонът в интензивното иззвъня. Обаждаха се от лабораторията за стойностите на електролитите. Всичко беше нормално, с изключение нивото на калия. То беше много ниско — едва 2,8 милиеквивалента на литър.
Служителят подаде резултатите на една от сестрите, която ги показа на Белоус.
— Боже мой! Две цяло и осем! Как се получи това? Поне имаме отговор. Окей, да й вкараме малко калий. Сложете осемдесет милиеквивалента в тази банка от системата и я пуснете да тече със скорост двеста кубика в час.
В отговор на това назначение Нанси Грийнли изпадна във фибрилация за двайсет и втори път. Рийд започна да масажира сърцето, докато Белоус приготвяше наконечниците на дефибрилатора. Калият беше прибавен към венозната система.
Изцяло погълната от тази борба за живот, Сюзан така се бе съсредоточила, че почти не чу името си по високоговорителя до регистратурата. През цялото време, докато екипът се опитваше да овладее сърдечния блок, системата за повикване съобщаваше имена на лекари, последвани от вътрешен телефонен номер, но нейното име се беше смесило и сляло с общия шум и Сюзан не го бе чула до момента, в който то изпълни залата заедно с вътрешен номер 381.