Д-р Робърт Харис започна да присвива очи, щом Сюзан се впусна в тирадата си. После я прекъсна с подчертано остър глас. Напълно слисан, Белоус стоеше с отворена уста.
— Аз съм завеждащият анестезиологията, млада госпожице. А вие коя сте, ако смея да попитам?
Сюзан понечи да отговори, но Белоус я изпревари:
— Това е Сюзан Уилър, доктор Харис, студентка трета година, която е на обучение по хирургия и ъъъ… просто трябваше да вземем кръв и веднага си тръгваме. — Белоус отново започна да подготвя дясната китка на Бърман, като я търкаше бързо с напоения тампон.
— Мис Уилър — продължи снизходително Харис, — вашата емоционалност е неуместна и честно казано, би ви попречила да напреднете в професията. Това, което трябва да се направи в такива случаи, е да се установи причината. Току-що отбелязах пред доктор Белоус, че анестетикът е бил различен в двата случая. Работата на анестезиолозите е била безупречна, с изключение на някои спорни моменти, които са от второстепенно значение. Накратко, в двата случая е налице неизбежна индивидуална реакция спрямо анестезията и оперативната намеса като цяло. Като вземем предвид тези два случая, трябва да опитаме да определим дали има някакъв начин да се прогнозират такива катастрофални последствия. Да отречем анестезията изобщо и да лишим нуждаещите се от необходимата им хирургическа помощ, ще бъде далеч по-лошо, отколкото да приемем известен минимален риск, който носи анестезията…
— Два случая за осем дни едва ли е минимален риск — прекъсна го Сюзан.
Белоус се опитваше да срещне погледа й, за да я накара да прекъсне разправията с Харис, но тя се беше втренчила в него и превръщаше своята емоционалност в предизвикателство.
— Колко такива случаи сте имали през последната година? — попита го тя.
В продължение на няколко минути Харис внимателно оглеждаше лицето й, преди да отговори.
— Този разговор започва да ми прилича на нещо като разпит и в този смисъл е нетърпим и излишен. — Без да чака отговор, той мина покрай нея и се запъти към вратата.
Сюзан се обърна, за да му отговори.
Белоус посегна да я спре, но тя го отблъсна и извика след Харис:
— Не искам да изглеждам нахална, но ми се струва, че някои въпроси трябва да бъдат поставени и нещо трябва да се направи.
Харис спря рязко на около три метра от Сюзан и се обърна много бавно.
Белоус стисна силно очи, сякаш очакваше удар по главата.
— И според вас от някой, който е студент? За ваше сведение, ако възнамерявате да бъдете нашият Сократов стършел, има още шест случая освен настоящия през последните няколко години. Сега, ако ми позволите, ще се заема отново с работа.
Харис се обърна и отново тръгна към вратата.
— Предполагам, вашата емоционалност ви е помогнала да напреднете в професията — извика Сюзан.
Белоус се подпря на леглото, да не падне. Харис спря за втори път, но не се обърна. После продължи и отвори с трясък вратата към коридора.
Белоус стисна чело с лявата си ръка.
— Проклети боже, Сюзан, какво се опитвате да направите, да провалите кариерата си ли? — Той посегна и я обърна с лице към себе си. — Това беше Робърт Харис, завеждащият анестезиологията. Господи!
Бързо и нервно Белоус за трети път подготви мястото за убождане.
— Знаете ли, дори това, че съм тук с вас, когато се държите така, ме злепоставя. По дяволите, Сюзан, защо искахте на всяка цена да го вбесите? — Той палпира радиалната артерия и заби иглата на хепаринизираната спринцовка в китката на Бърман, откъм страната на палеца. — Ще трябва да кажа нещо на Старк, преди да са му снесли всичко това. Сюзан, не разбирам какъв е смисълът да го ядосвате. Очевидно нямате никаква представа какво значи болничен порядък.
Сюзан наблюдаваше как Белоус пунктира артерията. Съзнателно избягваше да поглежда безжизненото лице на Бърман. Спринцовката изведнъж започна да се пълни с ярка аленочервена кръв.
— Вбеси се по свое желание. Не мисля, че се държах нахално, ако не се смята последният въпрос, но той си го заслужи.
Белоус не отговори.
— Аз наистина не го ядосах нарочно… е, може би донякъде. — Тя се замисли за малко. — Разбирате ли, говорих с този пациент само преди около час… За него ме повикаха от интензивното. Просто е невероятно; той беше нормално човешко същество. И… аз… ние поговорихме. Имах чувството, че го познавам отпреди. В известен смисъл дори ми хареса. Това е, което ме подлудява или натъжава, или и двете заедно. А Харис с неговото бездушие само влоши положението.