Белоус не отговори веднага; търсеше върху таблата капаче за спринцовката.
— Не ми разказвайте повече — каза той накрая. — Не искам да слушам за това. Подръжте ми спринцовката. — Подаде й спринцовката, за да приготви ваничката с лед. — Сюзан, страхувам се, че ще ми отровите живота тук. Нямате представа колко отвратително може да се държи човек като Харис. Ето, натиснете мястото.
— Марк? — каза Сюзан, като натискаше китката на Бърман, но гледаше Белоус в очите. — Нямаш нищо против да те наричам Марк, нали?
Белоус взе спринцовката и я постави в леда.
— Не съм сигурен, ако трябва да бъда напълно откровен.
— Е, както искаш, но трябва да признаеш, Марк, че шест, а може би седем, ако Бърман се окаже като Грийнли, са доста случаи на мозъчна смърт или мекотели, както ги наричаш ти.
— Но тук се извършват много операции, Сюзан. Често са повече от сто на ден, някъде около двайсет и пет хиляди на година. Шестте случая са някъде под две стотни от процента по честота. Това все още е в границите на допустимия риск при хирургическа анестезия.
— Може да е вярно, но тези шест случая представляват само един вид възможно усложнение, а не рискът при хирургическа анестезия изобщо. Марк, твърде висок е. Всъщност долу, в интензивното отделение, тази сутрин ти заяви, че с Нанси Грийнли се е получило усложнение, което се среща веднъж на сто хиляди случая. А сега се опитваш да ми кажеш, че шест от двайсет и пет хиляди случая е нормален процент. Глупости. Рискът е твърде голям, независимо дали ти, Харис или някой друг в болницата ще го признае. Ти например би ли се подложил на някоя дребна операцийка утре при такъв риск? Знаеш ли, тази работа наистина ме тревожи, колкото повече мисля за нея.
— Ами тогава не мисли. Хайде, трябва да тръгваме.
— Чакай за момент. Знаеш ли какво ще направя?
— Не мога да отгатна, а и не съм сигурен, че искам да узная.
— Ще се заема с този проблем. Шест случая. Те са достатъчни за някои основателни заключения. И без това трябва да представя курсова работа в края на семестъра. Мисля, че поне толкова дължа на Шон.
— За бога, Сюзан, нека не правим мелодрама.
— Аз не правя мелодрама. Мисля, че отговарям на едно предизвикателство. Най-напред Шон ме предизвика с представата ми за самата мен като лекар. Аз се провалих. Не бях професионално безпристрастна. Може дори да се каже, че се държах като ученичка. Ето ти ново предизвикателство. Но този път интелектуално — да се намери решение на този сериозен проблем. Може би на това предизвикателство ще мога да отговоря по-достойно. Съществува вероятност тези случаи да представляват нов симптоматичен комплекс или болестен процес, ново усложнение при анестезия поради особено предразположение у тези хора вследствие на някакво минало увреждане.
— Пожелавам ти успех — каза Белоус, като прибираше инструментите. — Макар че, честно казано, избрала си дяволски труден начин за преодоляване на емоционалния или психологическия проблем, който имаш с привикването тук. Освен това мисля, че ще си загубиш времето. Казах ти преди, че доктор Билинг, анестезиологът по случая Грийнли, преразгледа всяка своя стъпка. Повярвай ми, той е умен човек. Каза ми, че няма абсолютно никакво обяснение за случилото се.
— Оценявам подкрепата ти. Ще започна с твоята пациентка в интензивното.
— Само за момент, Сюзан. Искам да сме наясно по един въпрос. — Белоус направи с показалеца и средния си пръст победния знак на Никсън. — Както е побеснял Харис, не искам да бъда замесен, по никакъв начин. Разбрано? Щом си решила да си пъхнеш главата в торбата, няма да ти преча.
— Марк, говориш като безгръбначно.
— Просто съм наясно с порядките в болницата и държа да остана хирург тук.
Сюзан го погледна в очите.
— В това, Марк, вероятно е трагическата ти вина.
Понеделник, 23 февруари, 13:53 ч.
Закусвалнята в Мемориалната болница не се различаваше от тези в хиляди други болници. Стените бяха мръсножълти, като полети с горчица, а таванът — облицован с долнокачествени акустични плафони. Топлите ястия бяха наредени върху дълга Г-образна маса, в единия край на която стояха натрупани изпоцапани кафяви табли.
Отличното качество на обслужването в болничните клиники не включваше предлаганата храна в закусвалнята. Първото нещо, което нещастният клиент виждаше на влизане, беше салатата от маруля, винаги смачкана като мокра книжна салфетка. За да се подсили неприятното впечатление, салатите бяха наредени една върху друга.