Топлите ястия представляваха сложна загадка. Толкова много от тях имаха еднакъв вкус, че човек трудно можеше да ги различи. Само морковите и царевицата правеха изключение. Морковите имаха специфично неприятен вкус, а царевицата изобщо нямаше вкус.
Към два без петнайсет следобед закусвалнята беше почти празна. Малкото хора вътре бяха предимно кухненски работници, които си почиваха след големия наплив по време на обедната почивка. Въпреки лошата храна закусвалнята беше много посещавана, защото бе единствена. На малко хора в болничния комплекс почивката за обед беше повече от трийсет минути и времето просто не стигаше да се ходи другаде.
Сюзан посегна към салатата, но като видя увехналата маруля, я остави обратно. Белоус се запъти направо към сандвичите.
— Няма какво толкова да развалят на сандвича с паламуд — извика към нея той.
Тя огледа топлите ястия и отмина. По примера на Белоус си взе сандвич с паламуд.
Жената, която би трябвало да стои зад касата, не се виждаше никъде.
— Хайде — махна Белоус, — нямаме много време.
С чувството, че е крадец (понеже не беше платила), Сюзан го последва до една маса и седна. Сандвичът беше отвратителен. Кой знае защо, от паламуда се беше изцедила твърде много вода и безвкусният бял хляб бе подгизнал. Но тя беше прегладняла, а това все пак бе храна.
— В два часа имаме лекция — подхвърли Белоус с пълна уста. — Затова си хапни здраво.
— Марк?
— Ъхъ. — Белоус гаврътна наведнъж половината от млякото. Като нищо можеше да спечели някое състезание по бързо ядене.
— Марк, нали няма да се обидиш, ако пропусна първата ти лекция по хирургия? — Очите й блестяха.
Останалата половинка от сандвича измина само част от пътя си към устата на Белоус, защото ръката му спря и той изгледа Сюзан. За миг му се стори, че тя флиртува с него, но после отхвърли тази мисъл.
— Да се обидя? Не, защо питаш? — Имаше неприятното чувство, че го използват.
— Ами мисля си, че не бих могла да изслушам цяла лекция точно сега — каза тя и отвори млякото си. — Малко съм разстроена от тази история с Бърман… „История“ дори не е точната дума. Но както и да е, аз наистина съм много изнервена; не бих издържала цяла лекция. Ако сама се заема с нещо, ще ми мине по-бързо. Мислех си, че бих отишла в библиотеката да потърся материали за усложненията при анестезия. Това ще ми даде възможност да започна своето „малко“ проучване, както и да подредя тазсутрешните събития в ума си.
— Би ли желала да поговорим? — попита я той.
— Не, ще се оправя, наистина. — Сюзан беше изненадана и трогната от неочакваната му загриженост.
— Лекцията не е от съдбовно значение. Ще представлява нещо като увод от един заслужил, вече пенсиониран професор. След нея бях планувал да ви заведа в отделението, да се запознаете с пациентите си.
— Марк?
— Какво?
— Благодаря ти.
Сюзан се изправи, усмихна му се и си тръгна.
Белоус пъхна остатъка от сандвича в устата си и го задъвка от дясната страна. После го прехвърли и на лявата буза. Недоумяваше за какво точно му благодари Сюзан. Наблюдаваше я как премина през закусвалнята и остави таблата си на рафта, като взе остатъка от сандвича и млякото си, преди да излезе. На вратата се обърна и му махна. Той махна в отговор, но докато вдигне ръка, тя вече беше изчезнала.
Белоус се огледа смутено дали някой е забелязал жеста му. Отпусна ръка върху масата и се замисли. Трябваше да признае, че Сюзан го привлича по някакъв приятен, стимулиращ начин и му напомня какво е изпитвал някога, в началото на кариерата си: вълнение и тревожно нетърпение. Във въображението му неочаквано изплуваха някакви романтични картини, в които тя неизменно присъстваше. Веднага се укори, че се държи хлапашки.
Белоус понесе таблата си към количката за мръсни чинии и пътем допи млякото си на една огромна глътка. Питаше се дали ще се осмели да покани Сюзан да излезе с него. Имаше два проблема. Първият бе свързан със специализацията и Старк. Нямаше представа как би реагирал завеждащият, ако научи, че някой от специализантите е определил среща на прикрепена към него студентка. Не беше сигурен дали изобщо си струва да се притеснява. Старк наистина предпочиташе семейните специализанти, защото си мислеше, че на тях може да се разчита. Това според Белоус беше чиста глупост, но вероятността връзката между него и една студентка да се запази в тайна беше много малка. Скоро Старк щеше да научи, от което Белоус не очакваше нищо добро. Вторият проблем беше самата Сюзан. Тя несъмнено беше интелигентна. Но можеше ли да бъде нежна? Вероятно бе твърде заета, прекалено вглъбена и много амбициозна. Съвсем не му се щеше да губи и без това оскъдното си свободно време за някаква студена и скована интелектуалка.