Ами той самият? Би ли съумял да предразположи едно интелигентно момиче с неговата професия, дори ако то се окажеше нежно и обичливо? Беше излизал с няколко сестри, но това бе друго, защото тяхната професия, макар и свързана с лекарската, все пак бе нещо различно от нея. Ала никога не беше канил на среща лекарка, макар и бъдеща. Самата мисъл му се стори обезпокоителна.
На излизане от закусвалнята Сюзан за пръв път през този ден почувства задоволство, защото можеше да насочи усилията си към конкретна цел. Нямаше точна представа как ще изследва проблема за продължителната кома след анестезия, но го приемаше като предизвикателство за интелекта си, което изискваше да се приложат научни методи и правилни разсъждения. За пръв път този ден си помисли, че двете години в Медицинския институт не са напразно пропилени. Като начало реши да се занимае с литературата в библиотеката и болничните листове, особено на Грийнли и Бърман.
Близо до закусвалнята се намираше и магазинче за сувенири. Беше приятно място, обслужвано от миловидни застаряващи жени от предградията, облечени в кокетни розови престилки. Витрините, разделени с вертикални колони, придаваха на магазинчето вид на лятна вила насред оживената болница. Сюзан бързо намери това, което търсеше — малък бележник. Тя пусна покупката в джоба на бялата си престилка и тръгна към интензивното.
Там отново беше тихо както преди сърдечния блок на Нанси. Яркото осветление беше намалено. В момента, в който тежката врата се затвори зад гърба й, Сюзан изпита същото безпокойство, същото чувство на неопитност. Отново й се прииска да си отиде, преди нещо да се е случило, преди да са й задали най-простия въпрос, на който тя несъмнено щеше да отговори с едно унизително „не зная“. Но Сюзан не избяга. Сега поне имаше цел и тя й даваше известна увереност. Искаше болничния лист на Нанси Грийнли.
Погледна вляво и забеляза, че край леглото на пациентката няма никой. Нивото на калия очевидно бе коригирано и сърцето отново биеше нормално. С преминаването на кризата Нанси Грийнли бе оставена отново на вечността. Послушните апарати бяха подновили бдението си над безсмислените й функции.
Тласкана от непреодолимо любопитство, Сюзан се приближи до леглото. Стараеше се да потиска чувствата си, да не се поставя на нейно място. Като я гледаше, й беше трудно да проумее, че Нанси всъщност е едно мекотело, а не спящо човешко същество. Искаше й се да протегне ръка и леко да я разтърси, а като я събуди, да си поприказват.
Сюзан посегна и хвана китката й. Забеляза нежната бледност на ръката, която увисна безжизнено. Нанси беше изцяло парализирана, съвсем отпусната. Припомни си какво знае за парализата, причинена от увреждане на мозъка. Периферните рефлекси би трябвало да са все още незасегнати, поне до известна степен. Сюзан прихвана ръката й, сякаш се ръкуваше с нея, и бавно започна да огъва китката нагоре и надолу. Не усети никакво съпротивление. После прегъна китката до краен предел, като пръстите почти докосваха предмишницата. Долови известна съпротива, само за миг, но въпреки това съвсем осезаема. Опита и с другата китка. Получи се същото. Следователно не можеше да се говори за пълна безчувственост. Сюзан изпита задоволството на изследовател, опияняващата радост от очаквана находка.
Намери едно чукче за проверяване рефлексите на сухожилията — парче твърда червена гума на стоманена дръжка. Беше се подлагала на това изследване, а и сама бе пробвала рефлексите на свои състуденти в часовете по диагностика, но никога на пациент. Несръчно удари върху дясната китка на Нанси. Никаква реакция. Сюзан обаче не беше съвсем сигурна къде трябва да търси рефлексите. Дръпна чаршафа и почука под коляното. Никаква реакция. Прегъна ставата и отново почука. Пак нищо. От часовете по неврология си спомни, че рефлексът, който търси, се появява при внезапно изпъване на сухожилието. Затова опъна коляното на Нанси още повече и отново почука. Бедреният мускул се сви едва забележимо. Сюзан опита отново и предизвика нещо като леко стягане на отпуснатия мускул. Опита върху левия крак и получи същия резултат. Нанси Грийнли имаше слаби, но определено съществуващи рефлекси, и то двустранни.