Сюзан се опита да си спомни и други елементи от снемането на неврологичен статус. Сети се за теста, определящ нивото на съзнание. В този случай можеше да провери единствено реакцията на болка. Но когато ощипа Нанси по ахилесовото сухожилие, реакция не последва. Водена от чисто любопитство дали реакцията на болка ще се усили в близост до мозъка, Сюзан ощипа бедрото на Нанси и отскочи ужасена. Помисли си, че Нанси става, защото тялото й се вдърви, ръцете се изпънаха встрани и се обърнаха навътре, свити в мъчителен спазъм. Челюстта направи дъвкателно движение, сякаш Нанси се събуждаше. Но това отмина и тя също толкова неочаквано си възвърна предишната отпуснатост. С разширени от ужас очи Сюзан се беше отдръпнала назад и се притискаше до стената. Нямаше представа какво е направила и как го е постигнала. Съзнаваше, че лекомислено навлиза в област, която е извън сферата на нейните сегашни знания и възможности. Пациентката бе получила някакъв спазъм и Сюзан беше безкрайно благодарна, че той премина толкова бързо.
Боязливо се огледа, за да види дали някой я наблюдава. С облекчение забеляза, че в залата няма жив човек. Мониторът над Нанси отразяваше нормален сърдечен ритъм без никакви екстрасистоли.
Сюзан изпитваше неприятното чувство, че върши нещо нередно, че преминава в забранена територия и всеки момент ще бъде заслужено наказана с някой нов сърдечен блок на Нанси. Реши да отложи по-нататъшния преглед на пациентката за времето, когато ще е проучила сериозно въпроса.
С голямо усилие да изглежда равнодушна тя се отправи към регистратурата. Болничните листове се държаха в папки в една цилиндрична метална картотека, вградена в горния край на плота. Започна да я завърта бавно с лявата си ръка. Скърцаше ужасно. Тя започна да я върти още по-бавно, но скърцането продължи.
— Мога ли да ви помогна? — попита я зад гърба й Джун Шъргуд. Сюзан се стресна и си дръпна ръката като дете, хванато да бърка в буркана със сладко.
— Бих искала да взема само един болничен лист — каза Сюзан, като очакваше сестрата да я нахока.
— Чий лист? — любезно я насърчи Шъргуд.
— На Нанси Грийнли. Ще се опитам да вникна в случая, за да мога да участвам в лечението.
Джун Шъргуд порови и извади от документацията папката на Нанси Грийнли.
— Може би по-лесно ще работите ей там — усмихна се тя и посочи една врата.
Сюзан благодари, зарадвана от възможността да се усамоти. Вратата, посочена от Шъргуд, водеше в малка стаичка. По четирите стени имаше остъклени медицински шкафове, всичките заключени. Под тях един непрекъснат плот осигуряваше място за писане. Отдясно имаше мивка, а в левия ъгъл се мъдреше неизменният кафеник.
Сюзан се зае с листа на Нанси. Макар да бе постъпила в болницата едва от десетина дни, папката й бе много обемиста. Това беше съвсем естествено за случай от интензивното отделение. Постоянните грижи и сложните назначения водеха до натрупването на купища документация.
Сюзан извади остатъка от своя сандвич и млякото и си наля чаша кафе. После разтвори бележника, отгърна няколко чисти листа и започна работа. Не беше свикнала да разчита болнична документация, затова в продължение на няколко минути изучава съдържанието на папката. Най-отпред се намираха формулярите за назначения и графиките на жизнените показатели на пациента. Следваха анамнезата и общият статус, записани в деня на постъпването. По-нататък бяха включени наблюденията по развитието на заболяването, протоколите от операцията и анестезията, бележките на сестрите, многобройните лабораторни и рентгенови изследвания, резултатите от разни проби и процедури.
Тъй като не знаеше какво търси, Сюзан реши да си води подробни записки. На този начален етап нямаше как да определи кое ще се окаже важно. Започна с името и възрастта, пола и расата. После включи оскъдната справка за минали заболявания. От нея ставаше ясно, че Нанси Грийнли е била здраво момиче. Малко бяха данните за фамилно обременяване — споменаваше се някаква баба, получила удар. Единственото отбелязано минало заболяване на Нанси беше прекараната на осемнайсетгодишна възраст мононуклеоза, от която се беше излекувала без особени проблеми. Изследванията показваха, че всички системи, включително сърдечно-съдовата и дихателната, функционират нормално. Сюзан си записа лабораторните показатели на обичайните предоперативни изследвания: кръвната картина и урината бяха нормални, пробата за бременност — отрицателна. Записа и разни данни за съсирването на кръвта, кръвната група, тъканната група, разчитането на рентгеновата снимка на гръдния кош и електрокардиограмата. Имаше и биохимичен профил, който включваше широк кръг изследвания. Всичко у Нанси беше в напълно нормални граници.