«Продължителна кома и мозъчна смърт вследствие приемане на приспивателни таблетки от осемнайсетгодишно момиче в Ню Ингланд Джърнъл ъв Нюролъджи», т. 73, юли 1974, стр. 301–302.
Могат да се направят мозъчна ангиография, пневмоенцефалография и компютърна аксиална томография, но по общо мнение биха се получили нормални резултати.
Благодаря много.
Ръката на Сюзан изтръпна от преписването на обстойните бележки на невролога. Тя си даде няколко минути почивка и продължи да разглежда папката. Отмина бележките на сестрите и стигна до лабораторните резултати. Бяха приложени многобройни рентгенови снимки, включително и на черепа. Следваха подробни биохимични и хематоложки изследвания, които Сюзан прилежно преписа в бележника си. Тъй като всички резултати по същество бяха нормални, тя си постави за цел да открие дали има някакви разлики между стойностите преди и след операцията. Само една стойност се бе променила — след операцията Нанси Грийнли имаше по-висока серумна захар, сякаш беше развила склонност към диабет. Поредицата от електрокардиограми не навеждаше на никакви изводи, въпреки че отчиташе някои неспецифични промени в отделните електрокардиографски комплекси след кюртажа. Липсваше обаче предоперативна кардиограма, за да се направи сравнение.
Сюзан свърши, затвори папката, облегна се назад и вдигна ръце към тавана. Като ги изпъна докрай, тя шумно изпусна въздуха от дробовете си. След това се наклони напред и прегледа осемте страници, които току-що беше изпълнила със ситен почерк. Знаеше, че не е напреднала в проучването си, но не беше и очаквала друго. Тя наистина не разбираше голяма част от това, което бе преписала.
Сюзан вярваше в научния метод, в силата на книгите и знанията. Смяташе, че няма друг източник на информация освен тях. Макар че не разбираше много от клинична медицина, тя беше сигурна, че като съчетае информацията с подходящ метод, би могла да разреши настоящия проблем — защо Нанси Грийнли е изпаднала в кома. Първо, трябваше да събере колкото може повече данни от наблюдението; ето защо започна с болничните листове. После трябваше да осмисли данните. А за това трябваше да се обърне към литературата. Анализ, който води до синтез — чистата магия на Декарт. На този етап тя беше оптимистка. Не се тревожеше, че не разбира много от нещата, които беше извадила от папката на Нанси Грийнли. Беше уверена, че в този лабиринт от информация има критични точки, които биха могли да доведат до разрешението на проблема. Но за да стигне до него, Сюзан се нуждаеше от повече информация, и то много повече.
Библиотеката се намираше на втория етаж в сградата на Хардинг. Няколко пъти Сюзан обърква посоката, докато накрая я упътиха по едно стълбище към служба „Личен състав“. До нея се намираше самата библиотека.
Наричаше се Мемориална библиотека „Нанси Дарлинг“. Близо до входа Сюзан мина край малка дагеротипна фотография на жена с внушителна фигура, облечена в черно. Върху медна табелка отдолу бяха гравирани думите „В памет на скъпата Нанси Дарлинг“. Сюзан си помисли, че на строгата намръщена фигура едва ли подхожда името Нанси Дарлинг8 с неговото чувствено значение. Но то несъмнено издаваше произход от Нова Англия.
Заобикалящите я книги й подействаха успокоително и Сюзан се отпусна — за пръв път, откакто прекрачи прага на болницата. Остави бележника си и се огледа. В средата на стаята, която беше с таван на две нива, имаше големи дъбови маси с черни академични столове в колониален стил. Почти цялата отсрещна стена бе заета от голям прозорец, който стигаше до тавана и гледаше към малък вътрешен двор с анемична трева, едно-единствено голо дърво и тенискорт. Неизползвана посред зима, мрежата беше провиснала тъжно.
Рафтовете с книги бяха разположени от двете страни на масите, по дължината на стаята. Вита стълба водеше към балкона. Рафтовете отдясно съдържаха книги, а вляво бяха натрупани подвързани периодични издания. Срещу прозореца имаше тъмна махагонова картотека.
Сюзан потърси в каталога книгите по анестезиология. Щом попадна на раздела, внимателно зачете анотациите за всяко заглавие. Не знаеше почти нищо по анестезиология, затова имаше нужда от някакъв материал, който да я въведе в материята. Интересуваха я усложненията по-специално. Спря се на пет книги, най-обещаващата от които носеше заглавие „Усложнения при анестезия — диагноза и лечение“.
Докато носеше книгите към масата, където беше оставила бележника си, името й се появи на екрана на системата за повикване и след него се изписа вътрешен номер 483.