Сюзан остави книгите да се плъзнат от ръцете й върху масата, обърна се, изгледа телефона, след това книгите и бележника. Опряна на гърба на един от столовете, тя се поколеба как да постъпи. Двоумеше се дали да бъде както обикновено изпълнителна, особено при създадените обстоятелства, или да приеме новооткритото предизвикателство — проблема за продължителна кома след анестезия. Изборът не беше лек. В миналото беше следвала общоприетите норми на поведение и не бе сбъркала. На това дължеше сегашното си положение. А то, заради пола й, беше от особена важност за нея. Всички жени, предпочели лекарската професия, като че ли следваха едно доста консервативно развитие просто защото бяха малцинство, а оттам идваше и чувството, че постоянно са подложени на изпитание.
И тогава Сюзан се сети за Нанси Грийнли в интензивното отделение и Шон Бърман в стаята за следоперативно събуждане. Не мислеше за тях като за пациенти, а като за хора. Мислеше за личната им трагедия. Вече знаеше какво трябва да реши. Досега медицината я беше принуждавала да прави много компромиси. Този път щеше да върши каквото тя смяташе за добре, поне в продължение на няколко напрегнати дни.
— По дяволите да върви номер четири осем три! — каза полугласно тя и се усмихна на римата. Седна и се зае с книгата за усложненията при анестезия. Колкото повече мислеше за Грийнли и Бърман, толкова повече се убеждаваше, че постъпва правилно.
Понеделник, 23 февруари, 14:45 ч.
Белоус нетърпеливо барабанеше по апарата на вътрешен телефон 483 и очакваше всеки момент да позвъни. Щеше да вдигне слушалката преди края на първия сигнал. В дъното се чуваше монотонният глас на застаряващия пенсиониран професор Алън Друри, който превъзнасяше достойнствата на Холстед9. Четиримата студенти просто се губеха в празната аудитория на хирургическото отделение. Отначало Белоус беше решил, че атмосферата в залата ще допринесе за доброто протичане на лекциите, планирани за студентите. Но вече не беше толкова сигурен в това. Залата беше твърде голяма и студена за четирима студенти, а лекторът изглеждаше малко смешен, изправен на подиума пред редици от празни столове.
От своето място Белоус можеше да види само гърбовете на четиримата. Голдбърг старателно записваше всяка дума. Лекцията на д-р Друри не беше безинтересна, но определено не си струваше писането. Белоус обаче познаваше този синдром. Беше го виждал в действие хиляди пъти и дори сам бе страдал от него. Веднага щом осветлението намалее и някой започне да говори, много студенти медици реагират според учението на Павлов, като започват да записват с бясна скорост всяка дума, без изобщо да мислят за съдържанието. Някои наистина се превръщаха в зубрачи просто защото доста често ги караха да възпроизвеждат безсмислиците, които са им говорили.
Белоус съжаляваше, че не се възпротиви, когато Сюзан пожела да пропусне лекцията. В такава малка група отсъствието й биеше силно на очи, да не говорим, че и по външност се отличаваше доста от останалите. Ами ако Старк реши да надникне, за да поздрави новата група. И, естествено, щеше да попита къде е петият студент. Какво би могъл да му отговори? Помисли си да каже, че тя асистира при някоя операция. Ала в самото начало на обучението това щеше да прозвучи крайно неправдоподобно.
Страхът от Старк накрая го подтикна да я потърси чрез системата за повикване. Бе решил да оттегли предишното си мълчаливо съгласие за отсъствието й от лекцията. Не биваше да допуска подобен прецедент. Затова си мислеше просто да й каже, че тя им липсва съвсем осезателно и очаква да се качи до заседателната зала на десетия етаж на бегом. Нарочно избра думата „осезателно“, защото в този контекст тя загатваше за няколко неща.
Белоус беше решил да покани Сюзан да излязат заедно. Предприемането на една такава стъпка предизвикваше много въпроси без отговор, но си струваше риска. Сюзан беше умна и духовита и той бе почти сигурен, че е темпераментна. Оставаше да провери дали е женствена и чувствителна според неговите разбирания за тези качества. За съжаление Белоус имаше някои доста остарели представи за женственост. За него хирургията и работният му план бяха най-важните неща. Ето защо качеството женственост включваше условието жената да е на негово разположение. Той очакваше от приятелките си да се съобразяват с ангажиментите му дотолкова, колкото и той самият, и да променят своите намерения в съответствие с неговите. Дойде му наум нещо интересно — през следващия месец-два програмата на Сюзан често щеше да съвпада с неговата. Това го окуражи. Дори всичко останало да не оправдае надеждите му, вярваше, че поне в леглото тя ще бъде доста интересна.