— Интересува ви, така ли? — облегна се назад Джордж и лицето му се разтегна в усмивка.
— Да — повтори Сюзан и поклати утвърдително глава. — Мисля, че възможностите на компютъра в медицината са много големи и тъй като той очевидно не е застъпен в нашата официална програма, реших да дойда и да се запозная донякъде сама.
Джордж погледна първо към нея, а после през рамо и към лъскавия компютър IBM зад стъклената преграда. Когато пак се обърна към Сюзан, в гласа му звучеше гордост:
— Това е едно чудесно устройство, мис…
— Сюзан Уилър.
— Фантастична машина, мис Уилър — наведе се напред той. Говореше тихо, като наблягаше на думите, сякаш издаваше някаква особено важна тайна. — Болницата не би могла без нея.
— За да получа представа как се използва, разгледах тази бланка за заявка.
Тя вдигна бланките така, че Джордж да види само празната, но той отново се беше обърнал към помещението с терминалите.
— Исках да видя една попълнена бланка — продължи Сюзан и като се протегна, взе последните прикрепени с телбод бланки от „входящата“ кутия. — Ще ми бъде интересно да науча как се подават заявките. Може ли да погледна една от тези? — Тя постави бланките на Шварц върху своите.
— Разбира се — обърна се Джордж. Той стана и се наведе към нея, като се подпря с лявата си ръка върху бюрото. С дясната посочваше мястото, което се попълваше на обикновен английски. — Тук подателят посочва какво иска. После тук отдолу… — Пръстът му се премести под червените линии. — … ето мястото, където заявката се превежда на език, който компютърът ще разбере.
Сюзан плъзна празната си бланка изпод тестето на Шварц. Постави я на бюрото, сякаш искаше да направи сравнение. Попълнената от нея бланка остана под тези на Шварц.
— И ако някой пожелае да получи различни видове информация, трябва да попълни отделни бланки, тъй ли? — попита тя.
— Точно така и ако…
Сюзан обърна първата от заявките на Шварц така бързо, че я откъсна от телбода в горния ляв ъгъл, който я прикрепяше към останалите.
— О, ужасно съжалявам — каза тя и постави горното листче обратно на мястото му. — Вижте какво направих. Нека ги щракна вместо вас.
— Няма нищо — отвърна Джордж и услужливо подаде машинката. — Едно телче ще оправи работата. — Той натисна върху бланките и заедно с тях забоде и тази на Сюзан.
— Нека ги оставя на място, преди да съм ги скъсала съвсем — извинително каза тя и върна бланките във „входящата“ кутия.
— Не се притеснявайте — успокои я Джордж.
— Сега, след като заявката е приета, какво ще стане с нея? — попита Сюзан с поглед към стаята с терминалите, за да отвлече вниманието му от „входящата“ кутия.
— Ами занасям ги на кодовия перфоратор, който подготвя картите за устройството, което ги разчита. После…
Сюзан вече не го слушаше, а мислеше как най-добре да приключи посещението си. След около пет минути тя беше долу при болничния указател и проверяваше за Хенри Шварц от счетоводния отдел.
Имаше около час и половина до седем и тя напусна Мемориалната болница на път към общежитието си. Стомахът й шумно протестираше срещу пренебрежителното отношение към елементарните му нужди. Сандвичът с паламуд, колкото й лош да беше, отдавна беше минал през мелницата на стомаха. Тя с нетърпение очакваше вечерята.
Понеделник, 23 февруари, 18:55 ч.
Малко преди седем Сюзан слезе от метрото на Северната гара. Тръгна да пресича по моста за пешеходци над улицата и попадна във вихъра на виелицата откъм ледените води на пристанището. Приведе се под напора й и стисна скиорската си шапка от овча кожа с лявата си ръка, а реверите на късото си двуредно палто с дясната. Опитваше се да изолира студа около шията, като гушеше брадичка колкото можеше по-надълбоко в яката.
Като зави покрай сградата, вятърът се усили. Празна кутия от бира издрънча пред краката й. Обичайното за върховия час море от червени габаритни светлини и облачета изгорели газове се простираше докъдето стигаше погледът й. Заскрежените прозорци на колите отразяваха околните образи със сребърен отблясък.
Сюзан се затича леко, като смешно извиваше тяло, понеже ръцете й бяха притиснати към гърдите. Главният вход на болницата зейна пред нея и тя с облекчение бутна въртящата се врата.