Но да бъдеш толкова привлекателна, каквато беше Сюзан, си имаше определени неудобства. Едно от тях беше невъзможността да отсъства незабелязано от занятие. Когато се задаваха въпроси, тя беше сред онези няколко нещастници, които служеха, за да се демонстрира глупостта на студентите и бляскавата начетеност на професорите. Друго неудобство беше, че хората набързо си съставяха мнение за нея от малкото налична информация. Тя дотолкова приличаше на ослепителните модели от рекламите, че непрекъснато я вземаха за някое от тези глуповати момичета.
Ала в това да бъдеш умна и красива имаше и предимства, и Сюзан започваше да осъзнава, че си струва да ги използва. Ако й бяха необходими по-подробни обяснения във връзка с някоя трудна тема, тя трябваше само да попита. Асистенти и професори с еднаква готовност бързаха да й помогнат да разбере някоя тънкост в ендокринологията или незабележима особеност в анатомията.
Що се отнася до личния й живот, Сюзан не излизаше с мъже чак толкова често, колкото си мислеха хората. Този парадокс имаше няколко обяснения. Първо, Сюзан предпочиташе да почете в стаята си, вместо да отиде на скучна среща, а при нейния интелект тя намираше доста от мъжете за скучни. Второ, в действителност малко мъже я канеха на среща просто защото съчетанието от красота и ум ги плашеше. Сюзан прекарваше много съботни вечери, погълната от някоя книга — роман или нещо друго.
С настъпването на двайсет и третия ден от февруари Сюзан се опасяваше, че нейният уютен свят ще се разпадне. Свършено бе с познатото лекционно ежедневие. Сюзан Уилър и сто двайсет и двама нейни колеги бяха грубо лишени от сигурността на сухата теория и хвърлени на арената на клиничната практика. Цялата увереност в собствените възможности, придобита през годините на обучение по основните дисциплини, едва ли щеше да устои пред нерешителността, съпътстваща действителните грижи за пациентите.
Сюзан Уилър не хранеше никакви илюзии, че знае какво действително означава да си лекар и да се грижиш за пациенти. Дори тайно се съмняваше дали някога ще го разбере. То не беше нещо, което можеше да прочете и усвои с ума си. Идеята да се учи от грешките си бе в пълно противоречие с досегашните й навици. И все пак на 23 февруари щеше да й се наложи по някакъв начин да се справя с пациенти. Тази криза в собствената й увереност разстрои съня й и изпълни нощта с кошмари, в които тя бродеше из тайнствени лабиринти и преследваше ужасяващи цели. Сюзан не подозираше до каква голяма степен сънищата й отговаряха на това, което щеше да преживее през следващите няколко дни.
В 7:15 електронният часовник прищрака и включи радиото, което прекъсна обратната връзка с веригата от сънища и Сюзан се разбуди напълно. Тя изключи радиото, преди стаята да се изпълни с дрезгава фолклорна музика. Обикновено разчиташе музиката да я събуди. Но точно тази сутрин беше твърде възбудена, за да се нуждае от помощ.
Сюзан седна на ръба на леглото и спусна крака. Подът беше отблъскващо студен. Косата й се спускаше във всички посоки, като й оставяше само една пролука от седем-осем сантиметра, през която да вижда стаята си. Не беше кой знае каква стая, около три и половина на четири метра, с два огромни прозореца в единия край. Бяха обърнати към някаква тухлена сграда и паркинг, затова Сюзан рядко поглеждаше навън. Сама беше боядисала стаята преди две години и боята все още изглеждаше свежа. Приятният пастелножълт цвят отлично подчертаваше щампата на пердетата, които си бе ушила. Те бяха в няколко нюанса на електриковозелено, разделени от тъмносиньо. По стените висяха цветни плакати в метални рамки, които рекламираха отминали културни събития.
Мебелите бяха на Медицинския институт. Единичното старомодно легло беше твърде меко, за да изпита човек удоволствие от спането в него. Имаше и едно износено, пренатъпкано кресло, което Сюзан използваше само за да трупа в него дрехите за пране. Тя обичаше да чете в леглото и да учи на бюрото, така че креслото наистина не беше от „решаващо значение“ според думите й. Дъбовото бюро беше най-обикновено, като изключим инициалите и драсканиците, издълбани върху него. В десния му ъгъл Сюзан даже беше открила няколко цинизма. Върху бюрото лежеше учебник по диагностика. През последните три дни го беше препрочела, но текстът не успя да укрепи разклатеното й самочувствие.