— Гадост! — каза безизразно тя.
Забележката не беше насочена към нещо определено. Това просто изразяваше реакцията й, когато разбра, че 23 февруари наистина настъпи. Сюзан обичаше да ругае и често го правеше, но предимно насаме. Тъй като такива думи рязко контрастираха с благовидното й изражение, ефектът беше наистина поразителен. Тя беше установила, че това може да й служи като отдушник и да я забавлява.
След като се измъкна пъргаво от топлите си завивки, Сюзан разбра, че й остават петнайсет минути повече от друг път. Толкова обикновено продължаваше ритуалът с многократното изключване на алармения сигнал на радиото, преди наистина да се отправи към банята. Изпитваше едновременно любопитство и нежелание да започне настоящия ден и затова пропиля тези минути, като просто седеше и гледаше втренчено пред себе си. Вече се разкайваше, че не е записала право или литература… каквото и да е, само не медицина.
Студенината на голия под проникна в стъпалата й. Докато седеше така, кръвообращението отдаваше топлината на тялото й в студената стая, от което зърната на добре оформените й гърди щръкнаха. Кожата от вътрешната страна на голите й бедра неочаквано настръхна. Беше облечена само с една тънка и износена фланелена нощница, която бе получила за Коледа още като гимназистка. Все още я слагаше почти всяка нощ, поне когато спеше сама. Обичаше си я, и туйто. Сред бурните промени в живота й за Сюзан тя беше нещо като храм на постоянството. Освен това беше любимата нощница на баща й.
От много ранна възраст Сюзан обичаше да доставя удоволствие на баща си. Първият й спомен за него беше миризмата му — смесица от мириса на външния свят и някакъв дезодориращ сапун, зад която много по-късно започна да долавя онази характерна мъжка миризма. Баща й беше неизменно добър с нея и тя знаеше, че е неговата любимка. Никога не сподели тази тайна с когото и да било, особено пък с двамата си по-малки братя. За нея тя винаги беше източник на увереност, когато се изправеше пред обичайните за детството и младостта трудности.
Бащата на Сюзан притежаваше силна воля и властен, но великодушен и благороден характер. Той ръководеше семейството и застрахователната си кантора като просветен деспот. Беше обаятелен човек, чието семейство го признаваше за безспорен авторитет. И не защото майката на Сюзан беше слабоволева. Просто мъжът, за когото се беше омъжила, се бе оказал с по-силен характер. Дълго време Сюзан приемаше това положение за съвсем нормално. Ала в един момент то започна да я смущава. Тя много приличаше на баща си и той поощряваше развитието й в тази насока. Тогава Сюзан започна да разбира, че не може да бъде като него и да очаква някой ден да създаде собствен дом като този, в който беше отгледана. За известно време тя отчаяно желаеше и нарочно се стараеше да бъде като майка си. Но беше безполезно. Личността й проявяваше все повече черти от характера на баща й, а в гимназията буквално й беше наложена ролята на лидер. Избраха я за председател на випуска в такъв период от живота й, когато би предпочела да остане повече в сянка.
Бащата на Сюзан не беше особено взискателен и настойчив. За нея той си остана източник на сигурност и подкрепа и тя вършеше каквото пожелае, без да се съобразява с пола си. От момичетата, с които се сближи в Медицинския институт, Сюзан разбра, че много от тях са израснали в подобна атмосфера на бащино покровителство. Всъщност, когато се срещаше с родителите им, бащите й се струваха някак близки, сякаш ги познаваше отпреди.
Силно дрънчене възвести нахлуването на топлина в радиатора под прозореца. Предпазният клапан изпусна тънка струйка пара. Раздвижването напомни на Сюзан за студа в стаята. Тя се изправи вдървено, протегна се и затвори прозореца. През нощта беше стоял леко открехнат. Съблече през глава нощницата си и погледна голото си тяло в огледалото върху вратата на банята. Огледалата я привличаха по особен начин. Беше почти невъзможно да мине покрай някое, без да хвърли поне един бърз поглед за успокоение.
— Може би трябваше да си танцьорка, Сюзан Уилър — изрече тя, като се изправи на пръсти и повдигна нагоре ръце, — и да зарежеш тая налудничава идея да ставаш докторка. — Тя започна да се отпуска като спукан балон, докато ръцете й увиснаха надолу. Продължаваше да се гледа в огледалото. — Да можех да го направя — добави вече по-тихо тя.
Сюзан се гордееше с тялото си. То беше нежно и гъвкаво, но все пак силно и с добри пропорции. Би могла да стане танцьорка. С равновесието беше добре, а имаше и усет за движение и ритъм. Завиждаше на Клара Къртис, приятелка от Радклиф, която след колежа беше започнала да се занимава с танци и сега бе някъде в Ню Йорк. Но Сюзан си знаеше, че в действителност не може да се захване с танцуване, въпреки че си фантазираше такова нещо. Нужна й беше професия, в която непрекъснато да упражнява ума си. Тя направи ужасна гримаса и изплези език на момичето в огледалото, което й отвърна със същото. После влезе в банята.