— Тресавищата обаче създават годен за дишане въздух. Рано или късно. Късно. — Тя се усмихна. В съзнанието на вуйчо й чистата инженерна естетика очевидно засенчваше лепкавата биологична крайна цел на проекта.
— Като нищо ще започнеш да защитаваш и плъховете. Тук май наистина има плъхове, доколкото разбрах?
— О, да, в куполните тунели има плъхове. И хамстери, и други гризачи. Децата ги ловят за домашни любимци, каквито вероятно са били първоначално, като се замислиш. Аз например намирам черно-белите плъхове за изключително сладки. На контрольорите от Борба с вредителите им се налага да работят в пълна тайна от по-младите си роднини. Освен това си имаме и хлебарки, но пък къде ли няма хлебарки? А в Равноденствие имат диви папагали. Какаду. Няколко двойки избягали или били пуснати на свобода преди няколко десетки години. И сега из целия град хвърчат големи птици с цветовете на дъгата, превърнали са се във всеобщи любимци и не страдат от недояждане. От санитарния контрол искали да се отърват от тях, но акционерите на купола гласували против.
Сервитьорката донесе салатите им и изстудения чай, което доведе до кратка пауза в разговора, докато вуйчо й се наслаждаваше на пресния спанак, мангото, червения лук и захаросаните орехи. Както и бе предположила, захаросаните орехи му харесаха. Хидропонната градинска продукция на Серифоза беше сред най-добрите на Комар.
Екатерин се възползва от паузата в разговора, за да го насочи към темата, която най-силно гъделичкаше любопитството й.
— Твоят колега лорд Воркосиган наистина ли е бил тринайсет години в Имперската служба за сигурност? — „Или ти просто се беше ядосал на Тиен?“
— Три години в Имперската военна академия и десет в ИмпСи, ако трябва да сме точни.
— Как въобще са го приели, как е минал теста за физическа годност?
— С връзки, предполагам. В известен смисъл. Но справедливостта изисква да отбележа, че след това, изглежда, рядко се е възползвал от положението на семейството си. Имах възможността да се запозная с пълното му засекретено военно досие, когато Грегор помоли мен и колегите ми ревизори да обмислим кандидатурата на Воркосиган преди да подпише назначението му. Удивително четиво.
Екатерин беше разочарована.
— Засекретено. Значи не можеш да говориш пред мен за това.
— Е — ухили се той с пълна със салата уста, — там беше и онази история с Дагула IV. Сигурно си чула — масовото бягство на марилаканците от сетаганданския военнопленнически лагер преди няколко години.
Тя имаше само смътен спомен за събитията. По онова време беше затънала до гуша в майчинските си задължения и почти не обръщаше внимание на новините, особено на галактическите, които бяха толкова далеч от малкия й свят. Но кимна утвърдително, подтиквайки го да продължи.
— Стара история. Разбрах от Воркосиган, че марилаканците са се хванали да правят холовидео-драма за случилото се. „Великото бягство“ или нещо такова, така са я кръстили. Направили опит да го наемат — или по-скоро личността под прикритие, под която го познават — за технически консултант по сценария, предложение, което със съжаление трябвало да откаже. Но упорството, с което ИмпСи продължава да класифицира като строго секретна информацията за събития, върху които в същото време марилаканците правят филм, който ще се гледа по цялата планета, ми се струва прекалено дори за ИмпСи. Във всеки случай Воркосиган е бил бараярският агент, организирал бягството.
— Дори нямах представа, че наш агент е стоял зад това.
— Той е бил нашият човек на мястото.
Значи онази странна шега за хъркащите марилаканци… не бе… съвсем шега.
— Щом е бил толкова добър, защо е напуснал?
— Хм. — Вуйчо й отопи соса от салатата си с пълно-зърнестото хлебче, после продължи: — За това мога да ти предам само редактираната версия. Не е напуснал по свое желание. Преди две години е бил ранен много тежко — толкова тежко, че се е наложило криозамразяване. Както самото раняване, така и криопроцедурата сериозно увредили здравето му, в някои отношения за постоянно. Бил принуден да се пенсионира по болест, което той… хм… не приел особено добре. Нямам право да обсъждам тези подробности.
— Ако е бил толкова тежко ранен, че да има нужда от криозамразяване, значи е бил мъртъв! — стреснато възкликна тя.
— Технически може и така да се каже, предполагам. „Жив“ и „мъртъв“ вече не са толкова ясно разграничени понятия, колкото са били по време на Изолацията.
И така, вуйчо й притежаваше точно онази медицинска информация за мутациите на Воркосиган, от която се нуждаеше тя, в случай че въобще беше обърнал внимание на тези данни. Военните медицински досиета бяха повече от подробни.