— Така че вместо да остави цялото това обучение и опит да отидат на вятъра — продължи той, — Грегор намери работа на Воркосиган в цивилния сектор. Повечето задължения на ревизорите не изискват особена физическа издръжливост… макар да си признавам, че се оказа полезно да имам до себе си някой по-млад и по-слаб, когото да изпращам на безкрайно дългите инспекции в компресионен костюм. Боя се, че може да съм злоупотребил с търпението му, но той се оказа рядко сговорчив човек.
— Значи наистина е твой помощник?
— В никакъв случай. Кой умник ти го каза? Всички ревизори са равни. Старшинството е от полза само ако трябва да насадиш някого с неприятна административна задача, и то в редките случаи, когато работим като екип. Воркосиган, като един добре възпитан млад човек, е склонен на отстъпки пред белите ми коси, но иначе е независим и пълноправен ревизор във всяко отношение и се води от собствената си преценка. За момента е преценил, че трябва да изучи методите ми. А аз със сигурност ще се възползвам от възможността да изуча неговите. Работата е там, че имперската ни служба не върви с наръчник за прилагане. Имало е предложение ревизорите сами да си съставят такъв, но те — много мъдро, според мен — са решили, че подобен документ би донесъл повече вреда, отколкото полза. Вместо това ние разполагаме само с архива си от имперски доклади, разчитаме на прецеденти, а не на правила. Напоследък с няколко мои колеги, от тези, които бяхме назначени през последните години, се стремим да изчитаме по няколко стари доклада всяка седмица, после се събираме на вечеря да обсъдим случаите и да анализираме взетите по тях мерки. Очарователно занимание. И вкусно. Готвачката на Воркосиган е изключителна.
— Но нали това му е първата задача? А и… е бил назначен просто така, по каприз на императора?
— Преди това беше временно назначен като Девети ревизор. Много трудна задача, вътре в самата ИмпСи. Лично аз не бих се заел с такова нещо.
Тя не беше чак толкова встрани от новините.
— О, Боже! Да не би да е имал нещо общо със смяната на шефовете на ИмпСи два пъти миналата зима?
— Инженерните разследвания ми допадат много, много повече — меко отбеляза вуйчо й.
Сандвичите им с ват-пилешка салата пристигнаха, докато Екатерин обмисляше новата информация. Що за успокоение търсеше тя, в крайна сметка? Ако трябваше да бъде честна, Воркосиган я смущаваше — с хладната си усмивка и топлите очи, — макар да не знаеше защо. Определено имаше нещо саркастично в поведението му. Не бе възможно да таи несъзнателни предразсъдъци към мутантите, когато собственият й син… „През Изолацията, ако ми се беше родило дете като Воркосиган, щеше да е мой майчински дълг към генома да му прережа гърлото.“
За щастие, Ники бе избегнал подобна съдба. За известно време.
Слава Богу, че Изолацията бе свършила отдавна и завинаги.
— Разбирам, че харесваш Воркосиган — отново подхвана темата тя, насочвайки събеседника си в желаната посока.
— Вуйна ти също. Канихме го няколко пъти на вечеря миналата зима и, да ти кажа, май точно оттам му е хрумнала идеята за дискусионните ни сбирки. Знам, че в началото е доста мълчалив — предпазлив, по-скоро — но може да бъде много забавен, щом се отпусне.
— За забавен ли го намираш? — Това определено не беше първото й впечатление от него.
Вортис преглътна поредната хапка от сандвича си и вдигна очи към бялото несиметрично сияние на слънчевото огледало зад облаците.
— Трийсет години преподавах инженерни науки. Имаше си и своите неприятни, досадни страни. Но всяка година имах удоволствието да открия сред студентите си няколкото най-добри и най-способни, които придаваха смисъл на работата ми. — Отпи от чая с подправки и продължи по-бавно: — Но много по-рядко — на пет или най-много на десет години — сред студентите ми се появяваше истински гений и удоволствието се превръщаше в привилегия, която ще стопля душата ми, докато съм жив.
— Мислиш, че е гений? — попита тя и вдигна вежди. „Ворският глупак със синя кръв?“
— Все още не го познавам достатъчно добре. Но подозирам, че е такъв, поне от време на време.
— Можеш ли да бъдеш гений от време на време?
— Всички гении, които познавам, са гении само от време на време. За да влезеш в класацията, е достатъчно веднъж да направиш нещо велико. Веднъж, но навреме. А, десертът! Боже, изглежда превъзходно! — Той се съсредоточи върху шоколадовата паста с бита сметана и орехи.
Екатерин се стремеше към лична информация, а продължаваше да получава само професионални резюмета. Налагаше се да поеме по по-пряк път, колкото и да беше неудобно. Докато загребваше бавно първата си лъжица от ябълковата пита със сладолед, най-накрая събра кураж да попита: