— Вие… вие заедно ли живеете?
— Да. Както и да е, времето си минаваше, а тя все не се обаждаше… така че най-накрая се свързах с шефа на отдела й, администратор Суда. Той не ми каза нищо конкретно. Всъщност мисля, че се опита учтиво да ме разкара. Така че отидох лично и поразпитах. Когато най-накрая го притиснах, той каза… — Фар преглътна измъчено, — каза че Мари внезапно си била подала оставката и напуснала. Както и нейният пряк началник, инженер Радовас — същият, с когото каза, че отива на теренния проект. Суда, изглежда, смяташе, че са… че са заминали заедно. В което няма никакъв смисъл.
Идеята да избягаш от някого, без да оставиш адрес за връзка, й се струваше напълно смислена, но едва ли беше нейна работа да му го казва. Кой знае колко признаци за дълбоко неудовлетворение бе пропуснал да долови Фар у дамата си?
— Съжалявам. Нищо не знам за това. Тиен не го е споменавал.
— Моля да ме извините за безпокойството. — Той се поколеба преди да си тръгне.
— Говорихте ли с мадам Радовас? — неуверено попита Екатерин.
— Тя отказа да разговаря с мен. Нищо чудно, ако застаряващият й съпруг бе избягал с по-млада и по-хубава жена.
— Подадохте ли молба за издирване на изчезнало лице в куполната служба за сигурност? — попита вуйчо Вортис. Екатерин осъзна, че не го е представила, но, след кратък размисъл, реши да остави нещата така.
— Не знаех дали… Май ще го направя.
— Хм — каза Екатерин. Наистина ли искаше да окуражи младия мъж да преследва момичето? То явно бе успяло да се измъкне. Защо беше избрала този начин да прекрати връзката им — защото тя бе глупачка, или защото той беше чудовище? Нямаше как да прецени отстрани. Никога не знаеш какви тайни пороци таят хората зад широките си усмивки.
— Остави всичките си неща. Остави котките си. Не знам какво да правя с тях — жално каза той.
Екатерин беше чувала за отчаяни жени, зарязали всичко, включително и децата си, но вуйчо Вортис се намеси в разговора:
— Това наистина изглежда странно. На ваше място бих отишъл в службата за сигурност, ако не за друго, поне за да съм чист пред съвестта си. Винаги можете да се извините по-късно, ако е необходимо.
— Аз… сигурно ще го направя. Довиждане, мадам Ворсоасон. Сър. — Той прокара ръце през косата си, отдалечи се и излезе през малката врата от имитация на ковано желязо, която водеше към парка.
— Вече трябва да се прибираме — каза Екатерин на вуйчо си. — Дали да не вземем обяд за лорд Воркосиган? Тук може да се поръча за вкъщи.
— Не съм сигурен дали забелязва, че си е пропуснал обяда, когато е затънал в някой проблем, но идеята е добра.
— Имаш ли представа какво обича?
— Всичко, предполагам.
— Има ли някакви хранителни алергии?
— Доколкото знам, не.
Тя подбра набързо едно добре балансирано и хранително меню, като се надяваше, че красиво аранжираните зеленчуци няма да свършат в кофата за боклук. Но никога не се знае, щом си имаш работа с мъже. Когато донесоха поръчката, двамата си тръгнаха и Екатерин поведе вуйчо си към най-близката станция. Докато пътуваха към куполната секция, където се намираше домът й, си даде сметка, че все още няма ясна представа как Воркосиган се е справил толкова успешно с положението си на мутант в техния осакатен от мутации свят, освен, може би, че бе прекарал по-голямата част от съзнателния си живот извън него. Щеше ли тази информация да помогне по някакъв начин на Николай?
ГЛАВА 4
Бюрократичното царство на Етиен Ворсоасон заемаше два етажа в една херметично запечатана кула, която иначе приютяваше правителствените служби на купол „Серифоза“. Кулата, в самия край на куполния град, не бе защитена от друга атмосфероподдържаща конструкция. Майлс огледа неодобрително преддверието със стъклен покрив, докато се изкачваха по спираловидния ескалатор в центъра му. Можеше да се закълне, че ушите му долавят слабото, далечно съскане на изтичащ въздух.
— И какво ще стане, ако някой счупи прозорец с камък? — промърмори той на професора, който се возеше едно стъпало зад него.
— Нищо особено — каза Вортис. — Ще изтече доста въздух, но разликата в налягането не е чак толкова голяма.
— Вярно. — Купол „Серифоза“ не беше съвсем като космическа инсталация, въпреки някои подвеждащи прилики в архитектурата. Тук въздухът вътре се създаваше от въздуха вън, поне в по-голямата си част. По цялата повърхност на куполния комплекс бяха пръснати вентилационни шахти, които всмукваха свободните летливи газове на комарската атмосфера, филтрираха излишния въглероден двуокис и малките количества други гадории, пропускаха азота непроменен и увеличаваха концентрацията на кислород до годна за дишане смес. Процентното съдържание на кислород в комарската атмосфера все още беше твърде недостатъчно за голям бозайник без дихателна маска, но абсолютното количество възлизаше на обем много по-голям дори от най-обширните куполни комплекси. — Поне докато им работи енергийната система.