„Наистина са били ранни тези изследователи — помисли си Майлс, — щом са пристигнали и са се заселили тук преди откриването на далеч по-здравословни светове.“ Което бе направило подобни амбициозни проекти икономически безинтересни, освен ако вече не живееш тук, разбира се. Но пък… оставаха точките за скок.
— Имало значителни пречки обаче — продължи Вение. — Концентрацията на атмосферен въглероден двуокис била твърде висока и токсична за хората, а в същото време слънчевото греене било толкова недостатъчно, че никакъв парников ефект, било то контролиран или естествен, не можел да улови топлината, необходима за поддържането на течна вода. Вследствие на това Комар бил един мъртъв свят, студен и тъмен. Най-ранните изчисления показали, че ще е необходима повече вода, и за тази цел предците ни организирали няколко така наречени нискоударни кометни сблъсъка, на които можем да благодарим за южните си кратерни езера. — Шарен, макар и малко прекалено, рояк от светлинки бръсна долното полукълбо на планетата и се превърна в броеница от сини петънца. — Но растящата нужда от кометна вода и летливи газове в горната част на йоносферата за поддържане на орбиталните и възлови станции скоро сложила край на това. Както и страховете на ранните заселници от зле изчислени траектории, разбира се.
Много ясно изразени страхове, доколкото си спомняше Майлс от часовете си по комарска история. Хвърли бърз поглед към Вортис. Професорът изглеждаше напълно доволен от образователната лекция на Вение.
— Всъщност — продължи Вение — по-късните проучвания показали, че водният лед в полярните шапки е по-дебел, отколкото се смятало първоначално, макар и не в такова изобилие като на Земята. И така започнала борбата за топлина и светлина.
Майлс напълно разбираше ранните комарци. Самият той питаеше страстна ненавист към студа и тъмнината.
— Предците ни построили първото слънчево огледало, заменено едно поколение по-късно с нов модел. — Холовиден макет, отново в нереален мащаб, се появи до планетата и бавно се преля в друг. — Век по-късно той на свой ред бил заменен от този, който познаваме и днес. — Шестоъгълникът със седем диска се появи над холоплочата и започна да обикаля около планетата. — Слънчевото греене при екватора се увеличило достатъчно, за да позволи съществуването на течна вода и зараждането на растителност, която намалявала концентрацията на въглерод и освобождавала при фотосинтезата така необходимия кислород. През последвалите десетилетия в горните слоеве на атмосферата пълноспектрална смес от изкуствени парникови газове била освободена с цел да спомогне задържането на новата енергия. — Вение протегна ръка към таблото и четири от седемте диска на огледалото изгаснаха. — После ни сполетя катастрофата. — Комарците около масата се взираха мрачно в осакатеното огледало.
— Спомена се за преценка на бъдещите щети от охлаждането. В цифри? — любезно го подкани Вортис.
— Да, милорд ревизор. — Вение плъзна един диск по полираната повърхност на масата към професора. — Администратор Ворсоасон ми каза, че сте инженер, и аз записах всички изчисления на диска.
Човекът от Управление на отпадъчната топлина, Суда, също инженер, примигна и прехапа палеца си при това наивно неведение за статута на Вортис в инженерните науки. Самият Вортис каза единствено:
— Благодаря.
„А моето копие къде е?“ — не попита на глас Майлс.
— Бихте ли били така добър да резюмирате заключенията си за нас, неинженерите, Сер Вение?
— Разбира се, лорд ревизор… Воркосиган. Сериозните щети върху флората и фауната ни в най-северните и най-южните ширини, не само в сектор „Серифоза“, а по цялата планета, ще се усетят след един сезон. С всяка следваща година положението ще се влошава, а в края на петата кривата на охлаждане се покачва бързо към границата на екологичната катастрофа. Слънчевото огледало е било построено за двайсет години. Моля се да не ни е нужно също толкова време, за да го поправим. — Върху видеоплочата полярните шапки пълзяха като бели тумори и заплашваха да погълнат цялата планета.
Вортис погледна Суда и каза:
— Следователно на преден план излизат други източници на енергия, поне като временно решение.
Суда, едър мъж с големи ръце, се усмихна мрачно. Също като Вение, и той се изкашля преди да започне:
— В ранните етапи на тераформиране се е смятало, че отпадъчната топлина от нашите разрастващи се куполни системи ще допринесе значително за затоплянето на планетата. С течение на времето се разбрало, че тази преценка е твърде оптимистична. Планета, чиято хидросфера е в процес на зараждане, представлява гигантски термален буфер, да не говорим колко топлина е необходима за втечняването на всичкия този лед. Понастоящем — преди инцидента — смятахме, че е най-добре да използваме отпадъчната топлина за създаването на микроклимати около куполите, един вид резервоари за следващата вълна от по-висша флора и фауна.