Около девет сутринта включваха рентгеновия апарат и радиото, което по това време ловеше само една станция в Хейли, въобще преставаше да се чува. Много хора от Хейли се възмущаваха, че рентгенът на болницата им пречи да слушат сутрешната програма, но постъпки не бяха направили, макар мнозина да смятаха, че болницата може да ползува своя апарат в часове, когато хората не слушат радио.
Тъкмо се готвеше да угаси радиото и влезе сестра Сесилия.
— Как е Каетано, сестра Сесилия?
— Ох, много е зле.
— С ума си ли е?
— Да, но боя се, че ще умре.
— А вие как сте?
— Тревожа се за него и знаете ли, никой не е идвал да го навести. Може като куче да умре и на тия мексиканци и окото няма да им мигне. Ужасни хора!
— Не искате ли да слушате мача следобед?
— О, не — каза тя. — Много се вълнувам. Ще се моля в параклиса.
— Сигурно доста добре ще се чува — каза мистър Фрейзър. — Ще играят на крайбрежието и поради разликата във времето мачът ще бъде достатъчно късно за нас и ще чуваме ясно.
— О, не, не мога. Гледах „Уърлд сириз“ и едва не умрях. Когато „Атлетите“ отбиваха, аз на висок глас се молех: „О, господи, насочи очите им! О, господи, дано улучи топката! О, господи, дано добре я улучи!“ После, когато заеха местата си за третата третина, помните нали, почти не издържах. „О, господи, дано я прати надалеч! О, господи, помогни му да я прати чак зад оградата!“ А щом дойде ред на „Кардиналите“ да отбиват, стана просто страшно: „0, господи, направи така, че да не видят топката! О, господи, нека дори не я забележат! О, господи, дано ги извадят от играта!“ Този мач е още по-страшен. Играе „Notri Dame“. Света Богородица! Не, ще отида в параклиса. За света Богородица. Играят за света Богородица. Иска ми се и вие да напишете някога нещо за света Богородица. Можете. Сам знаете, че можете, мистър Фрейзър.
— Не знам нищо за нея, което може да се напише. А и всичко вече е написано — каза мистър Фрейзър. — Не ще ви хареса начинът, по който пиша. На нея също няма да хареса.
— Някой ден ще напишете за нея. Знам, че ще напишете. Длъжен сте да напишете за светата Дева.
— Вие по-добре елате и чуйте мача.
— Не ще издържа. Не, ще отида в параклиса да се помоля.
Пет минути след началото на играта един сержант, влезе в стаята и каза:
— Сестра Сесилия иска да знае как върви мачът.
— Кажете й, че водим вече с един на нула. Малко след това сержантът отново се появи.
— Съобщете й, че ги търкаляме по цялото игрище — каза мистър Фрейзър.
Малко по-късно той позвъни на дежурната сестра.
— Моля ви, идете в параклиса или пратете някой да каже на сестра Сесилия, че „Notre Dame“ печели първата четвъртина с четиринадесет на нула и че това е отлично. Може да спре да се моли.
След няколко минути сестра Сесилия влезе в стаята. Беше много възбудена.
— Какво значи четиринадесет на нула? Аз не разбирам нищо от ръгби. При бейзбола това е добра преднина. Футболът ми е непонятен. Тоя резултат може би още нищо не решава. Веднага се връщам в параклиса и ще се моля до края на мача.
— Но те вече спечелиха — каза Фрейзър. — Обещавам ви. Останете и послушайте заедно с мене.
— Не. Не. Не. Не. Не. Не. Не — каза тя. — Още сега слизам в параклиса да се моля.
При всеки гол на „Notre Dame“ мистър Фрейзър пращаше да й съобщят и накрая, когато вече отдавна се бе стъмнило, й предаде и окончателния резултат.
— Как е сестра Сесилия?
— Все още е в параклиса — каза сестрата.
На другата сутрин в стаята влезе сестра Сесилия. Тя беше доволна и самоуверена.
— Знаех си, че не могат да бият света Богородица. Не могат! Каетано също е по-добре. Много по-добре. Ще има посетители. Не вижда още, но те ще дойдат и на него ще му стане по-леко, като научи, че не е забравен от своите. Отбих се при оня момък от полицейския участък, О’Брайън, казах му да изпрати няколко мексиканци при бедния Каетано. Ще ги прати днес следобед. Така бедният човек ще се почувствува по-добре. Грозно е, че досега никой не дойде да го навести.
Около пет часа същия ден в стаята влязоха трима мексиканци.
— Може ли? — каза най-високият от тях, дебел и с месести устни.
— Защо не — отговори мистър Фрейзър. — Седнете, господа. Ще пиете ли нещо?