Хубаво беше да има съюзник като Ферис, но въпреки всичко ФБР имаше установени правила, процедури и строга йерархия. Опитвайки се да държи Харгрейв в неведение, Уилсън бе нагазил в опасна територия. Теоретично старият глупак го държеше в ръцете си, но Уилсън му беше подготвил няколко изненади. Сега всичко зависеше от директор Милър и колко свобода бе готов да му даде.
Уилсън седеше в чакалнята пред кабинета на директора, като се преструваше, че не обръща внимание на горилоподобните бодигардове, и се опитваше да предвиди какво ще използват срещу него шефовете му. Чакаше повече от час, а това не беше добър знак. Директор Милър държеше на точността. Харгрейв, съзнавайки на какви пачи яйца се е насадил, със сигурност щеше да документира всичко. Уилсън вече си го представяше, с тия рунтави вежди, как надуто и педантично излага всяко негово прегрешение. Уилсън го ненавиждаше. Точно когато обмисляше последните подробности от плана си да съсипе Харгрейв, секретарката на Милър го извика.
Той се изправи и взе куфарчето си. Секретарката беше много привлекателна брюнетка с влажни кафяви очи. Усмихна й се широко и каза:
— Сега знам как са се чувствали осъдените, преди да отидат на бесилото.
Жената не обърна внимание на хумора му и обърна безизразното си лице към монитора. В рядък момент на неувереност, Уилсън се запита дали и тя не знае вече за провиненията му и не го осъжда. Той оправи вратовръзката си и се приготви психически за сблъсъка. Някой ден тази отвратителна дребна душица и мнозина други щяха да го молят за прошка. Уилсън хвана дръжката и отвори вратата.
Влезе в кабинета, затвори и се опита да запази спокойно изражение пред хората, наредени около двайсетместната заседателна маса. Очакваше, че ще присъстват само директор Милър, Харгрейв и може би някой от Висшия юридически съвет. Не очакваше да види Лайза Уилямс, директора на Отдела по разузнаване, и Джейсън Смит, който оглавяваше Службата за връзки с Конгреса. Може би най-зловещият знак бе присъствието на прекия му началник, Дейвид Тейлър, който беше в отпуск по болест след гръбначномозъчна операция. Никое от петте лица не изразяваше съчувствие или подкрепа.
Уилсън преодоля желанието да седне в най-отдалечения край на масата срещу директор Милър. Голямото разстояние щеше да го постави в още по-неловко положение, затова той се приближи от дясната страна на дългата маса и се настани до Тейлър. Остави куфарчето си на земята и погледна началника си, който носеше бяла пластмасова шина, обхващаща целия му гръб от врата до кръста. Устройството беше стегнато с велкро на раменете и гърдите. Тейлър не изглеждаше добре.
— Как сте? — попита Уилсън.
Тейлър го погледна, но не отговори.
— Да не губим време — заяви нетърпеливо директор Милър, като посочи с химикалката си Уилсън. — Имаш ли да кажеш нещо за свое оправдание, преди да започнем?
Буца заседна в гърлото на Уилсън и той се наруга мислено, че не е дошъл да говори с директора веднага след пристигането си. Голяма грешка бе да остави Харгрейв да го баламосва с аргументите си. От гневното изражение на Милър личеше, че вече е предубеден. Поставен в безизходица, Уилсън започна с най-логичното:
— Господин директор, не знам какво ви е казал заместник-директор Харгрейв, но ви уверявам, че има и друга гледна точка върху това изключително сложно и важно разследване, и ако съм пропуснал да споделя всички подробности с господин Харгрейв, това е било по съвсем основателни причини.
Той се наведе напред и си пое дълбоко въздух, като се надяваше Милър да забави разискването или поне да преодолее предубежденията си.
Но Милър нямаше намерение да губи време. Той съвсем ясно обясни каква процедура ще следват. Предвид на миналото му като федерален съдия, това не беше изненадващо.
— Не искам да слушам намеци — заяви, — не искам да слушам клюки. Ясно ли е?
— Да.
— Добре. — Милър погледна часовника си. — Започвай.
— Господин директор, при цялото ми уважение, мисля, че заместник-директор Харгрейв не е в позиция да дава оценка за действията ми или за действията на екипа ми.
Тейлър, който заради твърдата шина не можеше да върти главата си, вдигна ръка, без да поглежда никого конкретно, и заяви:
— Не сме се събрали да обсъждаме хората от екипа ти. Единствената тема на тази среща си ти и твоето поведение.
— Добре тогава. Заместник-директор Харгрейв не е в позиция да дава оценка за действията ми.
— Защо? — поинтересува се Милър.
— Заради прекалено близките му отношения с директор Кенеди.