— Запознат ли си с швейцарската банкова практика?
— До известна степен, господин директор.
Милър постави ръце върху папката.
— Мислиш ли, че е лесно да се намери такава информация?
— Нямам представа, господин директор.
— Лайза? — обърна се Милър към началника на Отдела по разузнаване.
— Това е изключително трудно, господин директор — отговори тя. — Веднъж изгубихме няколко месеца, докато разберем дали дадено лице има сметка в такава банка. Много рядко получаваме достъп до подробна банкова информация.
Милър затвори папката и пак погледна Уилсън:
— Мина ли ти през главата, че това може да е дезинформация?
— Подозирах, докато не говорих с банкера.
— Лайза — изръмжа Милър, — колко често швейцарските банкери разкриват информация за частни банкови сметки?
— Само със заповед от швейцарски съд.
— Ти имаше ли такава заповед, Джоел?
— Не.
— Мина ли ти през ума, че това може да са законни сметки?
— Законни… как така?
— Известно ли ти е, че ЦРУ прехвърля пари по целия свят?
— Да.
— И че естествено на работата му налага да прави голяма част от тези трансфери тайно?
Уилсън кимна:
— Това е още по-основателна причина да ги следим.
Милър поклати глава:
— Ти май наистина не разбираш.
— Какво да разбирам, господин директор?
— Че толкова си оплескал нещата, че ще бъде голям късмет, ако все още имаш работа, след като всичко свърши.
— С цялото ми уважение…
— Млъквай! Лайза, ако обичаш, обясни на приятеля на сенатор Ферис какво става.
— Изглежда, че враждебно настроена чуждестранна разузнавателна организация е организирала операция срещу Службата за секретно разузнаване на ЦРУ Подозираме, че част от тази операция включва дезинформиране на Отдела по контраразузнаване на ФБР.
Уилсън се намръщи:
— Кой твърди това… ЦРУ ли? Това са глупости. Откъде получихте тази информация?
— Опасявам се, че е поверително — отговори Уилямс и погледна Милър.
Уилсън не смяташе да се предаде толкова лесно:
— Аз имам същия достъп до секретна информация, какъвто и ти.
— Ти имаше същия достъп до секретна информация — уточни директор Милър.
— Какво става тук? Не разбирам. Това, че някои от вас не харесват сенатор Ферис, не означава, че информацията е фалшива. Трябва да ми позволите да завърша разследването. Дайте ми само трийсет минути с Рап. Ще го сложа на детектора на лъжата и ще го разоблича.
Милър поклати глава:
— Реших да ти отнема достъпа до секретна информация, докато тече проверката.
— Ама… трябва да ми позволите да разпитам Рап!
Лайза Уилямс, единствената жена в стаята, погледна Уилсън, сякаш беше полудял:
— Ти знаеш ли за кого говориш?
— Рап ли? Да, знам за кого говоря. Той е мръсен, корумпиран и не мога да разбера защо всички толкова се страхувате да го притиснем.
Милър размаха заплашително показалец:
— Нека да изясним нещо. Първо, можеш да държиш Рап на полиграфа цяла година и няма да изкопчиш нищо от него.
— Не съм съгласен, господин директор.
— Стига си ме прекъсвал! Ти нямаш представа за кого говориш. Рап може да те изяде за закуска. Освен това не знаеш абсолютно нищо за него. Този човек е национален герой, по дяволите! Изиграли са те, Джоел, и с действията си ти направи цялото ФБР за смях. — Милър натисна копчето на интеркома и нареди: — Нека да влезе. — Отново се обърна към Уилсън: — Излизаш в безсрочен административен отпуск, докато аз не позволя да се върнеш. Ако имаш късмет, ще си запазиш значката и гарантирам, че ще получиш някой безобиден пост, от който няма да можеш да вредиш.
На Уилсън му се зави свят. Дори в най-черните си кошмари не си беше представял, че може да стане толкова лошо. Когато вратата се отвори, стана още по-зле.
Директор Кенеди застана точно срещу него. Постави няколко листа на масата и ги плъзна към него. След като Уилсън хвана листата, тя каза:
— Сигурна съм, че можете да различите официален документ.
Той погледна заглавието. Беше декларация за неразгласяване на секретни сведения.
— Ако отворите на последната страница, ще видите подписа си.
Уилсън отвори и видя подписа. Беше подписал документа, когато постъпваше на работа в контраразузнаването. Понечи да бутне листата обратно към Кенеди.
— Мисля, че първо трябва да видите собствените си…
Кенеди протегна ръка и спря документа по средата на масата.
— Това копие е за вас. Съветвам ви да го прочетете и после да потърсите някой много добър адвокат. Частен, който сигурно ще взема много скъпо, защото ФБР няма да ви осигури служебен защитник по този казус.