Люис се усмихна:
— Да, можеш. Не е необходимо да научавам всичко. Просто се радвам, че вече не потискаш тези спомени.
— Потискал ли съм ги?
— Да. На няколко пъти се опитвах да те накарам да говориш за нея, но ти толкова се вбесяваше, че се налагаше да се откажа.
— Заплашвал ли съм те?
Въпросът толкова изненада Люис, че той се засмя смутено.
— Какво? — не разбра Рап.
— Самото ти присъствие кара хората да се страхуват.
— И теб ли?
Люис поклати шава:
— Не. Познавам те отдавна и никога не си ме заплашвал, но трябва да разбереш, че си много добър в това, което правиш, и имаш проблеми с гнева. След убийството на жена ти имаше опасения, че ще станеш още по-избухлив.
Това не хареса на Рап.
— Тоест, че няма да мога да се контролирам?
— Да.
— Преминавал ли съм някога границата?
— Ммм… не.
— Но съм бил на косъм.
— Да.
Това не звучеше добре.
— Трябва да пийна нещо.
— Защо?
— Защото не ми харесва това, което казваш.
За Люис това беше добър знак. Много рядко се случваше да отбележи напредък с Рап.
— И аз мога да пийна с теб. Ела.
Излязоха от кабинета и отидоха до просторния хол, отворен към кухнята. Рап с изненада видя Кенеди, седнала пред няколко папки, разпилени на кухненската маса.
Тя вдигна поглед и попита:
— Как върви?
Той сви рамене. Не се чувстваше компетентен да съди за напредъка си.
— Добре върви — отговори Люис.
По тона му Кенеди усети, че е искрен.
— Как е паметта му?
— Добре. Спомените полека-лека се връщат.
Психологът взе бутилка каберне и започна да рови из чекмеджетата. Намери тирбушон в едно от тях и отвори бутилката. Взе две чаши и подаде една на Кенеди.
— Заповядай.
Рап напълни една ниска чаша с лед и отиде при барчето в хола. Погали е пръсти капачките на бутилките.
— Бихте ли ми напомнили какво обичам да пия?
На лицето на Кенеди се изписа тревога. С Люис се спогледаха загрижено.
— Майтап бе — обяви Рап. — Водка, понякога уиски, джин с тоник през лятото, коктейл „Маргарита“, когато ям в мексикански ресторант, текила, когато съм отвъд южната граница, и мисля, че веднъж драйфах от кампари. — Взе бутилка „Грей Гуус“ и си сипа. — Последното беше преди години, разбира се. Мисля, че по вина на Стан.
— Това не ми беше известно — призна Люис, като погледна Кенеди и вдигна вежди.
— Аз пък си спомням някаква история как веднъж плячката не му понесла…
Рап се върна в кухнята и издърпа един стол.
— Имах неблагоразумието да си въобразя, че мога да надпия Стан. — Цялото му тяло потрепери при мисълта. — Нямам добри спомени от това.
— Като заговорихме за спомени… — Кенеди пое чашата си с вино от Люис. — Благодаря. Та като заговорихме за спомени, какво ще кажеш за Швейцария?
— Швейцария… — измърмори Рап, като отпи глътка водка.
— Хубава страна. Нещо по-конкретно?
— Банки… или по-точно банкери. Спомняш ли си в последните години да си правил бизнес с някой швейцарски банкер?
— Разбира се. С хер Олмайер и после със синовете му. Да няма някакъв проблем с внучката му Грета?
Преди години Рап беше имал връзка с младата жена.
— Не… поне доколкото знам. Има ли нещо, което искаш да ми кажеш за Грета?
— Това не е много професионално — разочаровано поклати глава Рап.
— Кое?
— Това, че съм се фраснал малко по главата, не ви дава право да се ровите в спомените ми.
— Струваше си да опитаме — сви рамене Люис. — Никога не е бил толкова открит.
— Така е — съгласи се Кенеди, сякаш Рап не беше в стаята.
— Има ли шанс да остане такъв?
Люис се престори, че се замисля. След малко поклати глава:
— Мисля, че пак ще стане същият войнствен раздразнителен мъж, който беше.
— Склонността към неподчинение?
— Не мога да кажа със сигурност, но е много вероятно пак да се прояви и той да възвърне предишния си характер.
— Вие двамата сте големи смешници — възмути се Рап. — Не мога д а разбера защо никога не обсъждаме вашите проблеми.
Кенеди и Люис се спогледаха и отговориха в един глас:
— Защото нямаме!
Докато се кискаха на старата шега, Рап се намръщи:
— Банкери… говорехме за банкери.
— Извинявай. — Кенеди отпи глътка вино. — Да, банкери.
Остави чашата, взе една синя папка, отвори я, обърна се към Рап и му показа снимка на мъж около петдесетте.
— Този човек познат ли ти е?
Рап поклати глава:
— Никога не съм го виждал.
— Сигурен ли си?