— Да.
— Дали не е сляпо петно? Може по-късно да се сетиш.
— Досега никога не е ставало така. Винаги като ми покажеш снимка или ми кажеш нещо, това отключва някакъв спомен. Това лице… — Рап посочи снимката — нищо не ми говори. Няма логика да съм го виждал или да знам нещо за него.
— Интересно. — Кенеди взе папката и разлисти документите. — Ами тези?
Показа му снимки на офис сграда и на някаква къща.
— Нищо.
— Този човек работи в една второразрядна банка — „Шпаркасе Шауфхаузен“ в Пети район, квартал Гевербешуле.
— Знам къде е.
„А защо знам?“ — запита се Рап. В съзнанието му изплуваха сцени от тъмна уличка и престрелка.
— Мисля, че съм убил някого недалеч от там.
Кенеди го изгледа безизразно за минута, после каза:
— Вярно е. Всъщност двама души. Убил си ги недалеч от това място и после си избягал в Гевербешуле.
— Спомням си. — Рап грабна папката от Кенеди и извади снимката на банкера. — Разкажи ми за него.
— Казва се Обрехт. Не знаем много за него. Проведох няколко разговора, но изглежда, че не се движи в същите кръгове като нашите хора.
— Това ли е банкерът, който твърди, че крада?
— Да.
— И казва същото за Рик?
— Да. Директор Милър ми показа показанията. Банкерът твърди, че се е срещал е теб два пъти, а с Рик — пет пъти. При всяка среща според него сте сменяли пари в брой срещу облигации на приносител и сте ги депозирали в сейф.
— Как агент Уилсън е намерил този Обрехт?
— По анонимен сигнал.
— Стига бе!
Кенеди кимна:
— Знам… звучи абсурдно.
— Това са глупости. — След като се втренчи за няколко секунди в питието си, Рап добави: — Ако предположим, че наистина съм крал пари от Лангли, нямаше ли да си прикрия по-добре следите? Така де, имаме пет сметки в Швейцария, които използваме за финансиране на различни операции. Нали?
— Точно така.
— Защо тогава да използвам банкер, когото не познавам и на когото нямам доверие?
— Опасявам се, че трябва да зададем този въпрос на хер Обрехт.
Рап не скри вълнението си:
— Моля те, кажи ми, че сте го намерили.
— Следим го.
— И?
— Засега нищо. Освен че се среща с някои неблагонадеждни типове. В света на швейцарските банки обаче това не е доказателство за вина.
— Какво ще кажеш да отида да си поприказвам с него? — предложи Рап, като вдигна очаквателно вежди.
Това беше старият Рап. Изключително съсредоточен върху резултатите и непонасящ да седи безучастно и да оставя нещата на естествения им ход. Кенеди се колебаеше дали да му позволи да направи това, което най-добре умее, или да го възпре, опасявайки се от последиците при евентуален провал. В момента ФБР стоеше твърдо зад нея, но докато сенатор Ферис дебнеше наоколо, всичко можеше да се очаква.
— Ако те изпратя, какво ще го питаш?
Рап я погледна, сякаш очакваше уловка във въпроса.
— Какво ще кажеш за това: „Защо излъга ФБР, че си правил бизнес с мен, кучи сине?“.
Кенеди се намръщи:
— Не звучи много дипломатично.
Рап погледна Люис:
— Преди да си фрасна главата, отличавах ли се с особена дипломатичност?
Психологът въздъхна:
— Опасявам се, че дипломатичността никога не ти е била присъща.
47
Исламабад, Пакистан
В горния ляв ъгъл на петнайсетинчовия плоскоекранен телевизор се появи автомобил, минаващ през главния вход на Бахриа Таун. Генерал Дурани дръпна от цигарата си и отмести поглед от водещата на „Ал Джазира“ към по-дребната картина от охранителната система. Следващата част от плана му бе толкова гениална, че я държеше в тайна от Рикман, за да наблюдава удивлението, а после възхищението му от дързостта на замисъла. Нямаше търпение да види изненадата на съучастника си, след като му разкрие всички подробности.
Доктор Бутани бе дошъл миналата вечер и след като прекара цял час с пациента, информира Дурани, че решенето му да го извика е било правилно. Рикман имаше 39 градуса температура, спукан тестис, тежко натъртени бъбреци, четири счупени ребра и спукана очна ябълка на лявото око, но това бяха само най-сериозните наранявания. Освен това имаше множество рани и натъртвания, а Бутани не знаеше колко са пострадали и другите му органи. Лекарят не беше глупав. Знаеше колко е важна работата на Дурани и колко много държи той на поверителността.
След като свърши прегледа, Бутани каза:
— Този човек трябва да отиде в болница. Но предполагам, че няма да позволите.
— Не — сопнато отговори Дурани. — Той самият също не иска да ходи в болница.