— Държавна тайна?
— Да.
— Както винаги, можете да ми имате доверие. — Бутани се замисли какво лечение да предпише на пострадалия, за когото вече се беше досетил, че е американец. — Антибиотиците много ще помогнат, но трябва да следим температурата. Ако не успеем да я смъкнем, ще се наложи да го закараме в болница. Искате ли да проверя някои възможности без много шум?
Дурани се намръщи:
— Не трябва да казвате нито дума за това на никого.
— Разбирам. — Бутани успокоително постави ръка върху рамото на генерала. — Няма да казвам на никого, но ще проверя къде можем да го настаним, ако се наложи. Имам нещо предвид. Междувременно вие трябва да измислите официално обяснение… прикритие, както го наричате.
— Вече съм се погрижил за това — отбеляза Дурани, като му намигна.
— Мога ли да ви изпратя медицинска сестра? Доверен човек. — Тъй като Дурани се двоумеше, лекарят настоя: — Много е важно да следим жизнените му показатели на всеки час, докато се уверим, че опасността е отминала. Познавам хора, на които може да се има доверие. Хора, които вярват в каузата ви… в нашата кауза.
Дурани претегли необходимостта от секретност срещу опасността Рикман да умре. Винаги можеше да убие медицинската сестра, ако сметне за необходимо, но ако американецът умреше, нямаше как да го върне. Освен това медицинската сестра можеше да помогне да избегнат преместването му в болница, където по-трудно щяха да контролират обстановката
— Хубаво, но само една сестра. Може да обучи някого от хората ми какво да прави, докато тя спи. И никога пред никого не трябва да говори за това. Никога.
— Ще се погрижа.
Дурани се опита да даде на лекаря плик с пари. Бутани категорично отказа и когато генералът настоя, обидено заяви, че всеки трябва да даде своя принос за родината.
Сестрата дойде след около час. Беше грозен дебел изрод и Дурани почти веднага реши да я убие. Тя прекара нощта при Рикман, като се грижеше за всичките му нужди и му даваше необходимите лекарства и течности.
Сега Дурани вдигна стационарния телефон в кабинета си и натисна двете копчета за връзка с къщата за гости. Касар вдигна след няколко позвънявания, звучеше вяло.
— Прати сестрата в другата къща за гости — нареди Дурани. — Кажи й, че й даваме двучасова почивка и ще я извикаме, когато ни потрябва пак.
— Приятелят ти дойде ли?
Дурани погледна кадрите от охранителната система.
— След малко ще е там. Не искам сестрата да го вижда.
— Какво значение има? Нали и без това ще я убиеш.
— Не искам да вижда нищо, това е. Престани да обсъждаш заповедите ми. Просто изпълнявай.
Дурани остави слушалката и се запита дали не е време да се отърве от Касар. Проблемът беше с кого да го замести. Той си вършеше работата толкова добре, че генералът не вярваше скоро да намери друг като него.
Дурани отново погледна плоскоекранния телевизор — точно когато черният „Рейндж Роувър“ спря пред портата на имението. Охраната направи бърза проверка на колата, като я огледа отдолу с огледало и провери багажника. След като пуснаха посетителя, Дурани изгаси цигарата си, изправи се, мина по дългия коридор и спря в антрето. След петнайсет месеца упорит труд решителният момент бе настъпил.
Той погледна отражението си във високото огледало със златна рамка и намести черното кепе на главата си. Оправи тъмносивата си риза, за да бъдат всички копчета изравнени по средата. От лявата страна на гърдите си носеше четири реда отличителни ленти; на двата ревера имаше по една златна звезда на морскосин фон. Доволен от впечатляващия си външен вид, Дурани отиде до таената врата и я отвори точно когато гостът му слизаше от рейнджроувъра.
— Лари! — извика пакистанецът и му помаха.
Един бодигард проверяваше госта с детектор за метал повече за показност, отколкото за истинска безопасност. Дурани извика на охранителя:
— Няма нужда от това. Проверен е. Лари, ела.
Лицето на генерала грееше от въодушевление. Той махна на приятеля си да се качи при него.
Американецът носеше камуфлажно яке и синя риза. Небрежно прекоси постланата с камъни площадка и се усмихна приятелски:
— Генерале, радвам се да те видя.
— И аз теб, Лари.
Лари Лий идваше от Уичита в щата Канзас. Беше инженер, специалист по нефтени рафинерии.
— Не мога да повярвам колко красива е станала къщата ти — отбеляза той и се завъртя в кръг, за да огледа всичко.
— И твоята ще стане не по-малко красива.
— Не чак толкова, но благодаря, че го казваш.
Дурани беше купил един съседен терен за партньора си в бизнеса. Лий бе започнал да строи по същото време като него, но до завършването на къщата оставаха месеци. Американецът се оплакваше, че предприемачът го лъже. Дурани беше говорил със строителите и установи, че работата буксува, защото, верен на инженерното си образование, Лий искаше да проверява и одобрява всяко нещо, което се прави по къщата.