— Не — избоботи през подутите си, намазани с вазелин устни.
— В някой от размирните квартали ли е ходил? — попита Лий.
— Може да се каже. Затова и тебе съм те предупреждавал много да внимаваш.
— Това е ужасно. Обадихте ли се в полицията?
— Не. — Дурани поклати глава. — Не искаме да ги замесваме. Моите хора ще се справят.
— Ами семейството му?
На устните на Дурани се изписа лукава усмивка:
— О… като теб и той няма семейство.
— Откъде е?
— От Денвър, доколкото знам. Така ли е, Джо?
— Да — отегчено отговори Рикман.
— Мога ли да помогна с нещо? — загрижено попита Лий.
— О, да, можеш.
Дурани се ухили широко. Погледна над рамото си и даде уречения знак на Касар. Отново се обърна към Лий и като си придаде изражение на съжаление, добави:
— Много ще ни помогнеш, като умреш.
Лий се намръщи объркано.
Докато говореха, Касар си беше сложил ръкавици и небрежно бе разгънал найлоновия плик. Сега с бързо движение го нахлузи на главата на американеца и го затегна около врата му. Касар бе научил този трик преди много години. Най-важното беше да носиш ръкавици, защото жертвата винаги драска ръцете ти. Веднъж една непослушна жертва бе проявила съобразителност да разкъса найлона. Наложи се да извърши убийството грубо и непрофесионално. Накрая почнаха да се търкалят на земята и Касар удуши жертвата с остатъците от плика, но не се размина без поражения. Леко изкривеният му нос постоянно му напомняше, че трябва да усъвършенства уменията си. Производителят на опаковки „Глад“ реши проблема му, като пусна на пазара устойчивите на скъсване чантички „Форс Флекс“.
Точно този американец се оказа лесна плячка. Не беше нито много силен, нито много агресивен. Касар само трябваше да се погрижи да не счупи нещо в стаята. Задържа го с желязна хватка за врата и двамата затанцуваха в широкото пространство между леглото и вратата. Хореографията беше почти еднаква всеки път: размахани ръце, гърчове на цялото тяло, опити за разтваряне на пръстите на нападателя, после неизбежното отслабване на съпротивата и отпускане.
Касар внимателно постави Лий на пода, сякаш го слагаше да си поспи. Коленичи до тялото и продължи да стиска плика, докато преброи до десет. Когато се увери, че Лий няма да се съживи, дръпна двете червени връвчици, развърза ги и се изправи.
— Отлично — похвали го Дурани.
— Благодаря — отговори Касар, доволен от спокойния си пулс.
— Какво мислиш? — обърна се Дурани към Рикман.
Рикман не се впечатляваше от убийства, но тази малка сценка му се стори абсурдна. Той сподави кашлицата си и измърмори:
— Не разбирам какво си намислил.
— Това е моят подарък за теб. Новата ти самоличност. Погледни го.
Дурани посочи към пода.
— Има найлон на главата — отбеляза Рикман, без да си даде труд да погледне.
— Хъм… — Дурани потърка юрната си устна. — Няма значение. Той е със същия ръст и същия цвят на косата като теб. Открих го преди година и заедно направихме няколко много изгодни сделки. Строя му къща на съседния терен. Много е красива. Там ще живееш.
Рикман почувства болка в главата. Явно ефектът от обезболяващите, които беше изгълтал преди четири часа, отминаваше.
— Искаш да взема самоличността на този човек, така ли?
— Точно така! — възкликна Дурани, като плесна с ръце. — Ще получиш нов живот и ще се криеш под носа на всички. Американците никога няма да се сетят.
— Какво става с пластичния хирург?
— Ще дойде след два дни.
Рикман започна да разбира идеята на генерала.
— Искаш да ме направиш да изглеждам като него?
— Да. Ще проучиш миналото му. Вече съм ти подготвил подробно досие със снимки и всички възможни подробности. Родителите му са покойници и единствената му роднина е сестра му, която живее на Хаваите и не поддържа връзка с него. Той е… как се казва човек, който напуска родината и отива да живее в друга страна?
— Емигрант.
— Да… емигрант. За пред малкото хора, които го познават, ще кажа, че е бил нападнат от крадци в Равалпинди и жестоко пребит. Това ще обясни операцията и отоците, които ще останат през следващите няколко месеца. Но най-хубавото е, че ще имаш минало.
— Легенда.
— Моля?
— В занаята го наричаме легенда.
— Да… както и да е. Това ще ти даде повече свобода и дори ако решат да се ровят в новата ти самоличност, старите ти работодатели няма да намерят нищо подозрително.
Рикман трябваше да признае, че това е много добро развитие на плана им. Първоначално замисляха той да получи ново лице и ново име. Предполагаха, че ако не се набива на очи, ЦРУ никога няма да го забележи. Сега обаче ставаше още по-добре.