— Трябва да те поздравя, генерале. Много добре си го измислил.
— Благодаря — отговори Дурани, като се поклони леко. Обърна се към Касар: — Занеси го през тунела до гаража и след като се стъмни, го закарай в крематориума.
— Чакай малко — намеси се Рикман. Обхвана го лошо предчувствие. — Вазир не трябваше ли да се заеме с моя проблем в Цюрих?
— Утре сутринта заминава.
Рикман изпита паника и мислено се наруга, че е изгълтал толкова болкоуспокояващи.
— Нали ви казах веднага да очистите банкера!
— Спокойно. Вазир трябваше първо да свърши тази работа тук. Сега ще отиде да оправи и другия проблем.
— Ти обеща, че ще стане веднага! Ако Рап открие Обрехт, ще стане напечено.
— Чух, че той си има други проблеми — доволно отбеляза Дурани. — Информацията, която ти изпрати на онзи агент от ФБР, свърши работа. Глупакът започна разследване срещу Рап. След като Вазир убие банкера, вината на Рап и ЦРУ ще изглежда още по-неоспорима. Казал съм му да го направи зрелищно.
— В никакъв случай. — Рикман изведнъж осъзна, че работи с аматьори. — Ако искаме да изглежда като дело на Рап, трябва да застреляте Обрехт само с един куршум.
— В челото или в тила? — попита Касар.
— Няма значение, стига Обрехт да умре.
— Девет милиметра, калибър 40, „Зиг“, 45?
— За такива къси разстояния обикновено използваме деветмилиметрови.
Касар кимна спокойно.
Рикман изведнъж превключи на оперативен режим на мислене. Съжаляваше, че не е достатъчно здрав, за да отиде с Касар и хората му.
— Колко души ще вземеш?
— Смятам да го изпълня сам. Остават по-малко следи. Придвижването става по-лесно.
Точно така обичаше да действа Рап.
— Не че е много вероятно, но какво ще правиш, ако се засечеш с Рап?
— Зависи къде ще го засека, но мисля, че ще имам преимущество, защото той не ме познава.
Рикман се изсмя приглушено:
— Това няма значение. Ще те усети. Ще те надуши от километри. Не мога да обясня как го прави. Сигурно е някакъв животински инстинкт от времето, когато предците му са бягали от динозаврите.
Рик съжали, че не може да използва старите си връзки, за да разбере какво е намислил Рап.
Дурани скръсти ръце на гърдите си и измърмори:
— Мисля, че отдаваш прекалено голямо значение на този Рап. Представяш го като някакъв митичен герой.
— Генерале, самолюбието ти пречи да мислиш реалистично. Колкото и да желая смъртта му, не искам твоят човек да се забърква с него.
— Глупости — изсумтя генералът. Обърна се към Касар и заповяда: — Ако срещнеш Рап, искам да го убиеш.
Касар кимна, макар да беше почти сигурен, че няма да изпълни заповедта. Елементарно бе да убие кретен като този, който лежеше сега на земята, но хора като Мич Рап бяха съвсем друга работа. Човек като Рап щеше да бъде нащрек и да се съпротивлява. Касар погледна Рикман и каза:
— Може да взема и подкрепления.
Дурани се вбеси, че подчиненият му се съветва с американеца как да провежда операцията, но замълча. Рикман бавно вдигна ръка и се почеса по брадичката.
— Няма да е зле — измърмори. — Може би трима души.
Касар се обърна към Дурани:
— Може ли да избера хората?
— Да — неохотно отговори генералът.
— Освен това — добави Рикман, — ако видиш Рап, искам сериозно да се замислиш дали да не прекратиш операцията. Особено ако вече си се погрижил за Обрехт.
— Глупости — изсумтя Дурани. — Ако видиш Рап, искам да го убиеш. Разбра ли ме? Писна ми от този човек. Отърви ме от него и ще те възнаградя богато.
На Рикман му беше дотегнало от това перчене и ролята на инвалид още повече го вбесяваше. Неспособността да стане от леглото и да спори, го изпълваше с чувство на безсилие.
— Вазир, всички пари на света няма да означават нищо, ако си мъртъв. Мисли трезво и не подценявай Рап. Този човек е безжалостен хищник. Ако го хванеш на прицел и той не те забележи, застреляй го. Но при най-малкото подозрение, че те е усетил, бягай. — Рикман погледна Касар през процепите между клепачите си. — Ти си умен мъж. Разбираш какво искам да ти кажа, нали?
— Да — отговори Касар с обичайния си безизразен глас.
Той разбираше. Мъжете като Рап бяха изключително опасни не само заради таланта или инстинктите си. Най-впечатляващото при тях беше способността да оцеляват дори в най-опасната ситуация.
— Ами наемният убиец… Гоулд?
Рикман от известно време умуваше как да се справи с този проблем. Знаеше много за убиеца, но Гоулд нямаше никаква представа, че нарочно е бил поставен в ситуация, в която беше сигурно, че ще избере да разчисти сметките си с Рап. Понякога Рикман се питаше дали не е сгрешил. Изведнъж му хрумна нещо. Погледна Дурани и попита: